Нощем

Пред нас лежат забравени пъти. Зад нас мълчат с тревоги Душами. И недоверие не ни гнети. Доверието Вече сме раздали. Сега е август. Нощ. И сливи. Със уже лени клони не Говорят, А дъжд от падащи звезди Едва-едва дочуваме отгоре. Забулени от жълтата луна и Птиците дори, и птиците дори Не се преместват. Потънал в тишина и в петна, светът, Потънал в тишина е станал просто Невеществен. Забулени от жълтата луна. И птиците дори, и птиците дори Не се преместват. Потънал в тишина и в петна, светът, Потънал в тишина, е станал просто Невеществен. Под ирзялезли сенки и слънца. Тук всичко ни изглежда Нереално. Домът, брегът и нашите лица. Неуловимо мракът се Откраднал. Но недоверие не Ни гнети. Доверието вече сме раздали. Навярно аз и ти ще се стопим в Такова черно Крехко огледало. Забулени от жълтата луна. И птиците дори, и птиците дори Не се преместват. Потънал в тишина и в петна, светът, Потънал в тишина, е станал просто Невеществен. Забулени от жълтата луна. И птиците дори, и птиците Дори не се преместват. Потънал в тишина и в петна, светът, Потънал в тишина, е станал просто Невеществен.