Ето я нощта

Колко много безсъници минаха В полунощи петни и печал. Есента е до нас приютила в пустинния Краен квартал. Колко късни въздишки се гонят, Колко братство и колко вражда. И над всичко пускат цъфна бетона На еднаквите наши гнезда. От невежест са двата ботинте ни вкаменени един Срещу друг. За живота самото отлитане нощем ясно Долавяме тук. Всеки падната възраст ще стъпи като в дивеолна Сладка смола. Ала колко безсънни пускали, колко бори и Колко жела. А за всичко се държи утеха Този свят преди нас подреден. Да намествам работната дреха, да се вкопчим в Работния ден. Да си върнем телата усумнати, да обтегнем Духа те тива. И разбира се и след смъртни, Но не бива да знаем това.