Тази вечна любов

Когато страстите се уморят да бъдат с нас в Есенните нощи, дали ще спрем тогава насред Път или у нас ще вика някой още? И няма ли тогава да тъжим за наш'те Срещи раздели, защото щастие на тях Дължим, Защото с тях сме истински живели. Любов, любов, ти се оставаш Млада. До края си след тебе все вървиш. Изгаря ме на светлата ти клада. Изгаря ме и пак благословиш. Във твойта пъстра есенна тъга Нали полето тайно се надява след бялото Мъртвило на снега да възкреси зелената си Слава. Ах, тоя тъжно-весел кръговрат За нас той пролетите не повтаря. Но бил ли си с една любов богат спокойно Твойта есен ще догаря. Любов, любов, ти се оставаш млада. До края си след тебе все вървиш. Изгаря ме на светлата ти клада. Изгаря ме и пак благословиш.