Чудо ли някакво чакаме

Чудо ли, чудо ли някакво чакаме? В тия минути внезапни. Имаш ужасно улегнал характер, а аз ще Гоня вятъра. Смешно е просто да си помислим, Че утре пак ще сме заедно. Ти си във възраст, наречена рискова. Аз съм скандално млада. Времето даже не ни прощава тая нелепа Привързаност. Твоят часовник все изостава. Моят напук избързва. Нямаме време нито да почнем, нито да свършим Навреме. И позлатените ти слепоочия исто осветят над Мене. Всичко е ужас, несъвместимо. Като насрещни влакове. А продължаваме да стоим на ъгъла И чакаме. Чудо ли, някакво чакаме? В тия минути внезапни. Имаш ужасно улегнал характер, а аз ще Гоня вятъра. Времето даже не ни прощава тая нелепа Привързаност. Твоят часовник все изостава. Моят напук избързва. Нямаме време нито да почнем, нито да свършим Навреме. И позлатените ти слепоочия исто осветят над Мене.