Добър ден, есен моя

Добър ден, Добър ден, моя есен усмихната. Добър ден, Аз те чакам без страх. С тишината Отдавна съм свикнала И с малко, С малко горчивия смях. Младостта, младостта беше чудно желание. Светла обич и песенни жар. Идваш ти, Натежала от знания. Есен моя, Най-верен другар. Аз не зная дали по пътеките ще останат Следи от мен. Но не спирам, защото човекът е и за скръб, И за радост роден. Добър ден, есен моя замислена. Добър ден, добър ден. Моя Кротка мечта. Аз не зная дали по пътеките ще останат Следи от мен. Но не спирам, защото човекът е и за скръб, И за радост роден. Добър ден, есен моя замислена. Добър ден, добър ден. Есен моя, добър ден. Добър ден, добър ден, моя есен Замислена. Добър ден, моя кротка Мечта. Ти дойде И със твоята истина. Аз откривам, откривам отново Света. Аз не зная дали по пътеките ще останат Следи от мен. Но не спирам, защото човекът е и за скръб, И за радост роден. Добър ден, есен моя замислена. Добър ден, добър ден, моя Кротка мечта. Аз не зная дали по пътеките ще останат Следи от мен. Но не спирам, защото човекът е и за скръб, За радост роден. Добър ден, есен моя замислена. Добър ден, добър ден. Есен моя, Добър ден.