Балада

Запалих безпощадно аз самата Единствения мост на любовта. Далеч, далеч в небесата Потънаха уплашенията. Запалих безпощадно аз самата Единствения мост на любовта. Далеч, далеч в небесата Потънаха уплашенията. След този страшен миг пропягам клани. Не вярвам аз, че свърши любовта. И нежен вятър, след който ти остана, Сега покрива паметта. Но пак, но пак те виждам аз близо в Нощта, В песен стара, бяла. Но пак, но пак те викам аз. Викам твоя глас да прелети над мойто Небе. Но пак, но пак те виждам аз близо В нощта, В песен стара, бяла. Но пак, но пак те викам аз. Викам твоя глас да прелети над мойто Небе. Запалих безпощадно аз самата Единствения мост на любовта. Далеч, далеч в небесата Потънаха уплашенията. След този страшен миг пропягам клани. Не вярвам аз, че свърши любовта. И нежен вятър, след който ти остана, Сега покрива паметта. Но пак, но пак те виждам Аз близо в нощта, в песен стара, Бяла. Но пак, но пак те викам аз. Викам твоя глас да прелети над мойто Небе. Ла ла ла ла ла ла ла. Ла ла ла ла ла. Ла ла ла ла ла ла. Ла ла ла ла ла ла. Ла ла ла ла ла. Ла ла ла Ла. Ла ла Ла. Ла ла ла ла ла. Ла ла ла ла ла.