Падаща звезда

Ти си тръгна без мен в онзи моят нежен Ден. Оттогава дишам въздух блян, протягам само празна Длан. Зная, че от мен сега е по-богат, Разорения дори. Но ще бие път към теб назад, може би. Зная, че от мен сега е по-щастлив Онзи мерия дори. Но една звезда на дно горчи може би гори. Ти си моят оглеж, проблеско като плаха свет. Аз те виждам как вървиш към мен и носиш Моя нежен ден. Аз не чувам своя вид пристигащ ти. Пръскам светли в рамп нощта И разтварям пак пред нас врати любовта. Като птица твоят глас към мен лети. Твоят глас шепти ела! В сърцето ми сега трепти радостна стрела. Може би съм падаща звезда. Може би съм огън и буря. Ти си тръгна без мен в онзи мой нежен Ден. Оттогава въздухът е блян. Пак моя ръка намира. В сън те видя пак в моя глас Урежда. Оттогава въздухът е блян. И във моя Глас урежда седа на мен да да. Ти си тръгна без мен в онзи мой нежен Ден. Оттогава въздухът е блян, любовен пламък мойта длан. Зная, че на този свят съм най-богат. Че дарява блясък кръвта, Че дарява път към теб назад любовта. Зная, че на този свят най-щастлив. Че триптих села кръвта, че до долу в кръв Дива горчи любовта. Бане, Бане, бане, Бане.