Заключена врата

Колко пъти аз при тебе идвам. Врата заключена стои пред мен. Търся твойто лице. Въпроси спорят с мен. Къде грешим, щом любовта е в мен? Стъпваш пак отпрез съня ми боса. Казваш ми какво дори не знам. Търся твоите ръце И не милостиня да прося, А аз протягам само мойта длан. Защо ли така ни е трудно? Животът е кратък и ясен. Съдбата ни хвърля безумно с теб в радост и Болка. Защо ли така ни е трудно? Животът е кратък и ясен. Съдбата ни хвърля безумно с теб във радост и Болка, Във радост и болка. Стъпваш пак отпрез съня ми боса. Казваш ми какво дори не знам. Търся твоите ръце И не милостиня да прося, А аз протягам само свойта длан. Защо ли така ни е трудно? Животът е кратък и ясен. Съдбата ни хвърля безумно с теб в радост и Болка. Защо ли така ни е трудно? Животът е кратък и ясен. Съдбата ни хвърля безумно с теб в радост и Болка, Във радост и болка.