Българските комуни - част 2

Първите стъпки на Общинския съвет показват, Че в града настъпват други дни и друга социална Политика. Съветът решава да избере анкетна комисия. На нея се възлага да провери сметките на бившите Управници и да разкрие пред населението техните Нечисти сделки, да издири частните лица, Заграбили общински имоти и да ги принуди да върнат Ограбеното. Да се построи ново училище, Да се създаде шивашка кооперация Надежда. Но кратка била радостта на шепата работници, На обеднелите занаятчии и на едва прогледналите Калфи и чираци. През декември 1894 г. Народняшкото правителство на Константин Стоилов Разпуска с груба сила Социалистическия общински Съвет, назначава временно управление тричленна Комисия, определя ден за нови избори, Въвежда военно положение в града и забранява Всякакви митинги и събрания. Избирателите се вдигат на борба. Те заявяват, че съветът е разтурен за хатъра на Няколко дряновски хаджии и въпреки терора Организират многолюден митинг. Протестираме против безпричинното и следователно Крайно незаконно разтуряне на досегашния ни общински Съвет от страна на правителството. Четем в резолюцията на митинга. Изразяваме своето недоверие към членовете на Натрапената ни тричленна комисия, Които са едни от главните виновници за това Незаконно разтуряне на имащия ни доверие съвет. Искаме гаранция за свободата на изборите и за Избиране на нови съветници. Силите са неравни, времената са разделни и съдбовни. Новите избори връщат общинската власт на дряновските Хаджии. Дряновският градски съвет беше разтурен затова, Защото членовете му заедно с кмета били социалисти. Казва в Народното събрание Никола Габровски. Трябваше да се употреби насилие от страна на Стражарите. Трябваше да минат с копитата на конете Си върху труповете на избирателите, за се прокара Сегашното кметство. Дряновските избраници управляват общината в града По-малко от шест месеца, но поколенията помнят. Въпреки всичко това е първият опит на социалистите в България и на Балканите да поемат съдбините на Онеправданите в свои ръце и мъжествено да се борят За народното добруване. Шестнайсет години след това. 26 юни 1910 година. Телеграма на Самоковския местен партиен комитет до Работнически вестник. Неописуема радост и ентусиазъм! Самоковското работничество празнува триумфа на Своята класова борба. Вчерашният ден бе ден на най-ожесточена борба на Всички фронтове и нейните резултати потвърдиха Верността на нашата тактика. Работниците се сражаваха като лъвове, защото знаеха, Че те самите ще оберат плодовете на своите борби. Прочее, превзели напълно царския град, Ние викахме: Долу монархизма и капитализма! Да живее Самоковската комуна! За това събитие разказва и Борис Хаджи Сотиров. Трябваше да бъдете в работническия клуб, За да можете да си представите неописуемата радост, Която обладаваше всички и мъже, И жени, и деца. Цялото самоковско работничество ликуваше. На утрешния ден ликуваше и цялото българско Работничество. В дните, последвали след това, цялата страна Поздравява самоковските комунари. Градът на първото българско килийно училище и Първото светско девическо училище на Баба Неделя, На първата българска печатница е обявен и за град На първата комуна в България и на Балканите. Когато бяха преброени гласовете, се оказа, Че нашата партия печели осем места, А всичките буржоазни партии шест. Гледанците от буржоазните партии, които мислеха, Че изборите им са в кърпа вързани, останаха като Попарени. Пише в спомените си Коста Халваджийски, Помощник-кмет на комуната. Всички се овакаха, че са се изложили пред цар Фердинанд, когото бяха приели за почетен гражданин На Самоков и на когото бяха подарили общински места В Чамкория, за да си построи дворци. По-късно Фердинанд заобикаляше града, когато отиваше В Чамкория и не минаваше през него.