Тримата шишковци - част 6

Мен всеки ден ме водят на разходка в менажерията, Когато хранят животните, за да гледам как тигрите Разкъсват малки сърни, как боата гълта жив заек. И да слушам страшния рев на зверовете, За да стана жесток като звяр. О, Тути. Но аз не искам да бъда жесток, Не искам. И няма да стана жесток. Знаеш ли, Тути, когато лежах болна при доктор Гаспар, Аз сънувах странен сън. Присъни ми се, че от кукла се превърнах в Живо момиче. Ъ? Да. И като че съм циркова артистка. Циркът ни пътува от място на място, Обикаля панаирите, А аз ходя по въже, танцувам, Правя трудни акробатически номера, Играя различни роли в пантомими. Ето така. Виж. Хоп. Ето така. Колко си смешна, Слак. Защо сега се натъжи? Усмихни се. Иначе ще се натъжа и аз. Освен това сънувах, че свиря валс с кайсиеви Костилки. А, как се свири валс с кайсиеви костилки? Ами вземаш костилката я търкаш, Търкаш върху камък, докато се пробие дупчица. Ъ. А ти не си ли виждал свирка, направена От кайсиеви костилки? Не. О, аз мога да свиря валс не само На костилки. Мога и с ключе. С ключе ли? Мхм. А аз, аз имам ключе. Ето, ето, вземи го, опитай. А, защо носиш това ключе в пазвата си? Министърът ми го даде. То е от една клетка в моята менажерия. Ти ли държиш ключовете на клетките от менажерията? Аз пазя само този ключ. С него е заключена клетката, в която е затворен Предводителят на въстаниците, оръжейният майстор Просперо, и клетката на най-кръвожадната пантера. Посвири ми малко с това ключе. Ти свириш толкова хубаво, Слак. Заспа. Лека нощ, Тути. Ти не си вълче, както говорят хората. Ти наистина си добър. Лека нощ. Какъв ли звяр е това? А, Не било звяр. Часовият хърка. А защо не взема неговия фенер, тъкмо да не Му пречи. Така. Къде ли е Просперо? О, лъвовете! А, Спят. А, Тигрите. И те спят. Добре. О, орлите са красиви и когато спят. А, как смешно спят тия дърдорковци папагалите. Оня с червената брада ме погледна с едното око И бързо го затвори. Преструва се на заспал. Сууук. Кой може да бъде? Папагалите не знаят моето име, а другите животни не Могат да говорят. Сууук. Кой ме вика? Най-сетне Ти дойде, Сууук. Аз знаех, че ще те видя. Здравей, Просперо. Аз дойдох да те освободя. Аз не съм Просперо, Сууук. А кой си ти? Откъде знаеш името ми? Аз те познавам Още Когато беше съвсем малка. А, Защо си толкова страшен? Ти човек ли си или Горила? Моята история е дълга, Сууук. Ела по насам. Приближи се. Не се страхувай от мен. Вземи Тази дъсчица. На нея е написано всичко. Искаш ли да ти отворя? Ела с мен. Не мога да изляза, Сууук. Нямам Никаква сила. Аз скоро ще умра. Ти си пораснала. Ослабнала си. Имаш печално личице. Знаех, че ще те видя, преди да умра. Вземи. Но кой си ти човече? Ааа. Той умря. О, горкият! Какво ли пише на дървената плочица, Която ми даде? О, фенера изгасна.