Българските комуни - част 3

На първи септември 1910 година новоизбраният Общински съвет определя за кмет на комуната Георги Зуйберов, а за помощник-кметове Асен хаджи Василев и Коста Халваджийски. На дванадесети септември в Самоков е свикан голям Митинг, на който говори Георги Димитров. "Щастлив съм да поднеса на доблестните самоковски Работници най-искрените поздравления на Централния Комитет и съзнателните организирани работници от Цяла България. Самоков се яви първият социалистически град в България и на целия Балкански полуостров, Гдето работниците са се съзнали, сплотили, Почувствали силата си и са влезли в общината, За да защитят интересите си. Очите на всички работници в цяла България са Отправени тук, гдето се води борба и на всички Радостно туптят сърцата. Кръв капна на всички плъхове и бухали от тая Победа. За тях няма мира, няма сън, Няма радост и спокойствие, а смущение и гърчение, Откак общината е в ръцете на работниците." Двадесети септември хиляда деветстотин и десета Година. Комунарите откриват първата редовна сесия на Градския общински съвет. Кметът Георги Зуйберов разкрива пред гражданството Тежкото положение на общината и предлага да се Избере комисия, която да се произнесе по въпроса за Най-справедливо използване на общинските гори, Да се набележат мерки за намаляване на данъчното Бреме на градската беднотия, да се сложи край на Злоупотребите, да се открие незабавно градска Аптека. На тази сесия се решава още един въпрос, Който хвърля в тревога буржоазните политици. Съветът постановява над общинската сграда да се Издигне червено знаме, символ и предвестник на Истинската революция. Знамето предизвиква всеобща радост сред борческия Самоковски пролетариат и между трудовите хора от Града. Но правителството нарежда то да бъде свалено. Към Самоков полетяват категорични заповеди и Телеграми. Кметът отказва да ги изпълни. В продължение на девет дни, най-славните дни на Комуната, самоковските граждани водят самоотвержена Борба за защита на червеното знаме. Работнически вестник съобщава: Цяла седмица Червеното знаме на социалдемокрацията се развява над Самоковската община. Една червена седмица не само за самоковци, А и за целия класосъзнателен пролетариат. Тая червена седмица, извоювана с толкова енергия и Преданост от самоковските другари, ще остане Историческа в освободителното движение на българския Пролетариат. Първата Самоковска комуна управлява града всичко Осемнайсет месеца. Време твърде малко и твърде недостатъчно за големи Социални преобразования. Но това време оставя светла диря не само в Съзнанието на самоковци, но и в историята на Българската комунистическа партия. Самоковската комуна не падна мъртва, Смазана. Напротив, тя падна горда, С нарастнали сили, със сгъстени редове. И в един близък ден тя пак ще се Яви сияйна и при това не само в България. Червеното знаме пак гордо и още по-сияйно ще се Развее и вече не само над градския дом в Самоков. Димитър Благоев. Един от върховете на класовата борба у нас, Събитие, което даде важно отражение с големи Последици тогава за партията и за развитието на Цялото революционно движение, е победата, Героичното дело на Самоковската комуна. Тодор Живков.