Българските комуни - част 4

Сливен, 25 септември 1911 г. В града се провеждат общински избори. Вечерта резултатите стават известни. За кандидатите на партията са гласували 1254 Избиратели и от всичко двайсет общински съветници Осем са тесни социалисти. Като коментира изборния успех, Георги Димитров Отбелязва: "След издигането на Самоковската комуна, Която победоносно издържа вече година насам хилядите Бесни удари на цялата буржоазия, следва бляскавият Успех на сливенския пролетариат, Който въпреки зверското шаjkъджийство успя да вземе Осем места в Общинския съвет." Но до победата е още твърде далеч. Почти една година след това общината се управлява от Буржоазните избраници. Едва на 27 август 1912 г. Побеждава листата на тесните социалисти. Така се ражда комуната под Сините камъни, Втората комуна в България и на Балканите. Неин пръв кмет става адвокатът доктор Йордан Данчев, А помощник-кметове Георги Василев и Димитър Русев. "В девет часа салонът на общината беше препълнен с Работници, свидетели на тази изборна победа, Придобита с немалко усилия на съзнателното сливенско Работничество." Разказва в спомените си Йордан Данчев. "След приемането на длъжността кмет заедно Със своите помощници партийната организация веднага Свика събрание. Набелязахме първите мероприятия, Които се налагаха за момента и за прилагане на Програмните обещания, с които партията беше излязла В изборите." Сливенските комунари ръководят съдбините на града През целия период на Балканската, Междусъюзническата, Първата световна война и в Тежките години, настъпили след нея. Без да се поддават на празни надежди и реформистки Илюзии, те оказват макар и скромна, Но редовна помощ на войнишките семейства, Организират денонощна борба срещу епидемиите, Подкрепят стачките на работниците и бунтовете на Жените против глада, мизерията и войната. Като преценява опита на двете комуни, Георги Димитров обобщава: "Сменявайки се едни с други буржоазните партии до 1911 г. Бяха пълни и неограничени хазаи в общинските и Окръжни съвети. Проникването обаче на представители на Работническата социалдемократическа партия в тях Внесе една дълбока промяна в това положение. Ръхът, лъкът на буржоазните котерии биде развален, Тяхното разбойническо гнездо биде разровено. Тям се поиска строга сметка за вършените безобразия. Примерът със Самоков и Сливен, дето всяко сериозно Мероприятие в полза на работническата класа срещаше Грамадни спънки в липсата на гарантирана пълна Автономия и биваше осуетявано от централната власт, Показва най-убедително колко жизнено необходимо е за Работническата класа и народните маси да се извоюва Пълно самоуправление на общините и окръзите."