Българските комуни - част 9

Бедните семейства и децата, останали сираци от Войните и произволите на буржоазната власт, Получават макар и малка, но човешка помощ. И точно тук лицемерието на богаташите и религиозното Милосърдие на папата се срещат с гордостта на Бургаската комуна. Едно тяхно писмо до католическата църква в града Свидетелства: "В отговор на писмото ви, с което ни предлагате Да вземем участие в разпределението на Неопределената парична помощ, изпратена от папата, За да се раздаде на българските поданици, не По-възрастни от дванайсет години, съобщаваме ви, Че не можем да вземем участие, защото с изключение На няколко десетки деца, всички са бедни и Изпратената помощ няма да стигне да си вземат даже По една кърпичка, за да избършат сълзите си, Предизвикани от всесветската война, в което Злодеяние Негово Светейшество папата носи равен дял На отговорност заедно с международните бандити Капиталисти. Защото той благослови оръжието за Човекоизтреблението и културното разрушение. Нашите бедни деца нямат нужда от мизерни подаяния, А от социални грижи. Такива социални грижи, Които могат да облекчат положението на децата, Са били винаги чужди и на правителството, И на църквата, и на папата. Затова изпратената парична помощ от папата е един Политически цинизъм, който ние отхвърляме." Благоустрояването на градовете и селата, здравето и Живота на хората стават ежедневна грижа на Комунарите, а просветното, образователното и Културното дело техен свещен дълг. Защото силата на комунарите извира от истината. Защото между дръзките думи и дръзките дела няма Противоречие. Дръзки са думите на българските Комунари, Дръзки са и делата на българските комуни. Времето ражда събитията, а събитията живеят във Времето. 1920. За България светът на обречените идва с корабите на Руските белогвардейски банди. Освен народното проклятие, те носят със себе си Разложение, глад, заразни болести и жестока класова Ненавист. Първи в борбата срещу враждебното нашествие се Вдигат комунарите от град Дупница. Днес Станке Димитров. Да се изгони от България кръвопиецът генерал Деникин, който събира жито, гориво и оръжие и с Тях храни и въоръжава своите пълчища и избива руския Народ. И предупреждават: Правителството да не си Играе с огъня. Вън от България всички белогвардейски Черносотници и убийци. Народен съд за всички, които изпращат пушки и Патрони против руските работници. Братски привет на Руската революция и на Руската Съветска република. Бургас. Хроника на тези дни и години през погледа На очевидци и редове от протоколи. През 1920-1921 година пристигнаха в Града белогвардейци от разбитата армия на генерал Врангел и поискаха подслон да им се даде, Но комуната се противопостави. Партията взе решение и комуната събра народа от Александровската махала и от целия град да Протестира против настаняването на тази Белогвардейска сган. 5 март 1920 година. Преди да пристъпи към дневния ред, кметът заяви: Има един твърде специален въпрос за разглеждане, Който трябва да пререди дневния ред. В бургаското пристанище е пуснал котва един параход, Носещ хиляда и шестотин руски бежанци от Деникиновата армия, готови да слезнат и се настанят В Бургас. След това секретарят на комуната записва: Общинският съвет с болшинство реши: Протестира най-енергично против господин министъра На вътрешните работи срещу допускането на всякакви Руски бежанци в град Бургас. Иначе за последствията Съветът снема всякаква Отговорност от себе си. Една година по-късно бургаски общински вестник Предупреждава централната власт: Господа управници, Не забравяйте протокола на Съвета ни от 5 март Миналата година под номер пет. Вътре е казано, че бургаският пролетариат ще се Саморазправи с всякакви подобни руски тунеядци. Изгонете веднага тия паразити и убийци на собствения Си народ, за да не става нужда народът да Ги измете.