Чудната пролет на април 1876 година: документална композиция - част 1

В Гюргево аз живеех у Горова, но скоро дойде При мене и Стоян Заимов. Той идеше от Букурещ също така разочарован от Комитета, който не съществуваше вече. На първи октомври през Гюргево мина Стефан Стамболов. Може проумя всичката безмерна бездна на Тая проклета дума. Но доста. Тогава ще видиме. На първи октомври хиляда осемстотин седемдесет и Пета година аз писах на майка си На баба Тонка. Мила мамо, писмото и дрехите получих с време И напълно. Бъдете спокойни, не се страхувайте от Нищо. Байракът, ако е уварден, гледайте да го вземете и Крийте дрехи и оръжие, които са завардени. Кажете на селяните да ги скътат, защото ще трябват За напролет. Както и да е, ние не ще Оставим Турция на мира. Или ще измрем в Синца, или ще освободим корен Син Кубрат. Никола Обретенов. Скоро при нас дойде и Волов, също недоволен от Комитета в Букурещ. Нашите нещастни народни работи Неволно ми дохожда на ума Дали не сме още способни за тези предприятия, За които сме се заели? Но тези мисли са противни на моите убеждения, Като считам, че человек подготовлява епохата. Затова, макар и да има и с хиляда такива Пречки отпреде ми, пак не мога се отрека от Избраната един път завсегда цел. Тогава Волов, Заимов и аз турихме основата на Гюргевския комитет, който организира Априлското Въстание. Главните основи на революционен комитет, Който трябваше да има своето седалище в Гюргево, Бяха Заимов и Никола Обретенов. Заимов доведе Георги Бенковски и Иваница Данчов. Скоро дойде и Христо Караминков Бунито от Търново. Неуморният годе Иван Стоянов ни намериха безплатна Квартира на край града Гюргево. В тая квартира ние имахме възможност да приемаме Всички емигранти, които пристигаха от България, Спасили се с бягство след Старозагорското въстание. Нарекохме я затова казарма. Извикахме Стамболов от Букурещ. Стамболов доведе със себе си Иларион Драгостинов, Когото през септември хиляда осемстотин седемдесет и Пета година бяхме пратили в Шумен да вдигне Въстанието. Хиляда осемстотин седемдесет и пета. Декември десети. Гюргево. Господа, От разни места на нашето отечество тука сме се Събрали да живееме наедно, за да можем по лесно И по точно да се споразумеем за нашите действия Напролет или сега. Във вашия град има трима, четирима души, С които без друго ни е потребно да се Видим и споразумеем. Тия господа са Христо Иванов, дядо Кольо от Хаинето, Поп Харитон и Соколов. Тук за тях има място да живеят, а така Също има и храна. Ние в Синца живеем комунално. Колкото за пътни разноски, Молим ви се да си се потрудите да ги Снабдите. Тук има вече човек, който е нарочно пратен из Българско да ни пита какво мислим и желаем ли Да отидем пак в България за напролет. Като ви поздравяваме, оставаме Стефан Стамболов Панайот Волов Стоян Заимов Иван Хаджи Димитров Иларион Драгостинов Георги Икономов Никола Мартинов Тодор Петков Георги Апостолов Никола Обретенов Христо Караминков След като избрахме за председател Стамболов, първото ни решение беше да се държи Всичко в най-голяма тайна. Какво вършим, какво говорим и какво мислим никой не Трябва да го знае. Затова и не държахме протокол, Макар че Стоян Заимов беше избран за секретар. Външни лица не пускахме да идват при нас. Освен Димитър Горов, Иван Хаджи Димитров и Янко Ангелов, учител в българското училище в Гюргево, Родом от Търново, свършил в Букурещ по аптекарство, А станал учител. Даже по-младите и по-новите не Можеха да вземат участие в по-важните заседания, Поради което Георги Измирлиев и Георги Обретенов, Брат ми, дошли от Одеското юнкерско училище, Се счели кръвно обидени и решили да се самоубият. Измирлиев се хвърлил в Дунава да се удави, Отгдето беше спасен от другаря ни Сава Пенев, А брат ми го намерихме замръзнал в коридора на Къщата ни. Спасен беше с разтривки от Волова и Бенковски. Друго решение се взе членовете на комитета да отидат В България между народа, за да го подготвят за Въстание, като същевременно събират пари за купуване На оръжие за въстаниците.