Българските комуни - част 7

Седми декември хиляда деветстотин и деветнадесета Година. Късно вечерта членовете на изборните бюра Броят внимателно подадените гласове, но крайните Резултати за страната стават известни на другия и в Следващите дни. Самоков. Комуната възкръсна. Да живее комуната! Сливен. Народната победа е пълна. От всичко двайсет избрахме шестнайсет съветници Комунисти. Черни батак, Свищовско, Почервеня. Първи сме. Долу черната реакция! Да живее комунизмът! Петрич. При полицейски терор взехме шейсет гласа Повече. Дерзайте! Провадия. Общоделското кале се събори. Свиленград. Бием всички. Берковица. След една тежка, упорита борба Контрареволюцията беше повалена и общината падна в Наши ръце. Котел. Балканът ликува. Да живее Котленската комуна! Пловдив. Победата е наша. Избрахме единайсет комунисти. Шумен. Тук е развято знамето на комуната. Бургас. Градът е в наши ръце. Русе. Съкрушително поражение на всички вкупом. Русе чук падна в ръцете на пролетариата. Да живее комуната! Съветникът комунист Ардашест Асланян си спомня. Човек трябваше да бъде съвременник, с очите си да Види радостта и възторга на победилия народ. Всички се прегръщаха и целуваха. Грамадни групи от крайните квартали, където Въодушевлението беше най-голямо, образуваха Импровизирани манифестации из града, които се Вливаха в огромното море от ликуващ народ. Площадът пред партийния клуб и околните улици бяха Тесни да поберат това множество от трудови хора, Излезли да изразят своята безгранична радост от Победата на партията. На различни места в града се Издигаха трибуни. Във всеки квартал имаше митинг. Пламенни оратори издигаха лозунги в чест на първата Дунавска комуна. С такава радост и възторг посрещат голямата народна Победа повече от сто и четирийсет хиляди избиратели, Гласували за кандидатите на Българската Комунистическа партия тесни социалисти. И много скоро след този ден трийсет и седем Градски и двеста трийсет и две селски комуни издигат Над сградите на общинските управления червеното Знаме на труда и поемат съдбините на работните хора В свои ръце. Началото на хиляда деветстотин и двайсета година. То е времето, когато почти всички комуни, избрани по Законите на народната воля и народното вишегласие, Се срещат с практическите въпроси на управлението. Годината е тежка. Наследството, оставено от Буржоазните властници жестоко. Общините са ограбени, народните имоти разпилени. Безработица, епидемии и глад върлуват по градовете и Селата на България. Какво заварихме? Питат русенските комунари в един Отчет и отговарят. Първо. Каса съвършено празна. Нямаше средства дори за отопление на общината и за Заплати на служещите. Второ. Всички общински имоти и стопанства в ръцете На наематели и предприемачи. Печатът на разложението и грабежа личеше навсякъде. Трето. На важни общински служби се подвизаваха Такива компрометирани типове, у които подкупа и Зядката бяха станали обикновена физиологическа Функция. Четвърто. Благоустройството една организирана служба за скъпо Плащано разстройство. Пето. Санитарното дело едно голямо съзаклятие против Живота и здравето на масите. Шесто. Малкото имоти обикновена мушия за лук, Картофи и прочие на общинските съветници. И така е навсякъде по цялата страна. Комунарите помнят партийната повеля, че докато Държавната власт се намира в ръцете на Капиталистите, общинските и окръжни съвети, Независимо от всичко, са органи, които служат на Господарите. Но те знаят, че тяхната дейност в Комуните ще спомогне да се издигне класовото Съзнание на трудещите се, ще ги сплоти под знамето На комунизма и ще ги подготви за голямата победа В последния бой между труда и капитала, За да настъпи на земята мир и човешко щастие. В името на тази идея народните избраници започват Борба денонощна, дълготрайна и безкомпромисна, За да приложат на дело общинската програма на Българската комунистическа партия.