Българските комуни - част 5

Началото на 1919та година. За България тя първата мирна година след седем тежки Години. Мирна ли? Лесно е да се каже, но историята сочи друго. Твърде немирна е тази година. Страната е окупирана. В големите гарнизони, в пристанищните градове и Възловите железопътни гари са настанени войски на Съглашението. Завършила с нова национална катастрофа За България, Първата световна война оставя след себе Си пълна икономическа разруха, безработица и глад. Народните страдания нямат край. По фронтовете на войните са загинали повече от сто И петдесет хиляди души, а ранените и осакатените са Над двеста петдесет и осем хиляди. Около сто хиляди български войници са оставени като Заложници в чужбина, за да се гарантира изпълнението На Солунското примирие. Стотици хиляди майки оплакват синовете си, Проклинат убийците на мъжете си, децата им. Те ходят гладни, голи и боси. В първата мирна година след седем тежки години. Мирна ли? Лесно е да се каже. В България настъпва остра революционна криза. Всеобщата безизходица, примерът на Великия октомври И незаздравялите рани от Владайското войнишко Въстание извеждат партията на тесните социалисти Начело на борбата за свобода и хляб, За човешки правдини и покрив над главата. Лозунгите на партията за амнистия, За съдене на виновниците за националната катастрофа, Против използването на нашата страна като база за Интервенция срещу младата Съветска република и за Признаването на Съветска Русия се подемат от целия Трудов народ и стават негово политическо знаме. Отговор на сложните въпроси на болното време дава Двайсет и втория конгрес на Българската работническа Социалдемократическа партия тесни социалисти, Свикан в София на 25 май 1919 г. Този конгрес поставя началото на болшевизацията на Партията. Делегатите решават: Българската Работническа социалдемократическа партия тесни Социалисти бъдеще да се нарича Българска Комунистическа партия тесни социалисти. Двайсет и втория конгрес да се счита първи конгрес На партията. Първият конгрес приема един изключително важен Документ нова програма на партията, Чиито основни положения са изложени в историческата Програмна декларация. Решенията на конгреса стават идейна основа на Разширената общинска и окръжна програма на Българската комунистическа партия тесни социалисти, Приета от Висшия партиен съвет през септемврийските Дни на 1919 г. И за да няма излишни изборни увлечения, Още в началото на общинската програма се напомня: В буржоазното общество общинските окръжни съвети са Органи на държавната власт и докато последната се Намира в ръцете на капиталистическата класа, То и общинските и окръжни съвети ще служат предимно На класовите интереси на буржоазията. Изхождайки от това основно положение, Партийните организации и групи в градовете и селата Са длъжни по всички въпроси, засягащи общините и Окръзите, да посочват пред трудещите се маси Необходимостта да бъде завладяна от тях Политическата власт в държавата, само чрез което е Възможно превръщането на общините и окръжните съвети В органи на самия трудещ се народ.