Тримата шишковци - част 4

Да, разбира се, разбира се. Избягала е. Чудната кукла, която толкова прилича на Момиченце, е избягала. Тя е била жива. Аз веднага забелязах. Впрочем това не намалява вината ми пред тримата Шишковци. Ммм, Откъде идва тази миризма на печено? Овнешко, печено с лук. Както не съм обядвал днес. Кой чука? Доктор Гаспар Армери. Заповядайте, господин докторе. Много мило от ваша страна. Добре дошли в театъра на чичо Призак. Как попаднахте тук? Ние днес едвам избягахме от гвардейците. Търсеха Тибул. Аз съм клоунът Август. Дежурен съм тази вечер. Току-що приготвих за вечеря малко овнешко с лук. Заповядайте да хапнем. О, Благодаря ви, Много съм ви задължен. Моля, моля, моля, моля. Аз съм ваш длъжник. Помните ли миналата пролет, когато давахме Представление на пазара на Волския дроб? Моето момиченце изпя песента за баницата, Която предпочела да изгори в печката, Отколкото да попадне в стомаха на дебелия дворянин. А една знатна дама старица се обиди и заповяда На дългоносите си слуги да издърпат ушите на моето Момиченце. Вие се намесихте и изгонихте слугите. Смутно си спомням. Ако не бяхте вие, Моето момиченце щеше да пострада. Кое е вашето момиченце? О, това е дълга История. Аз баничка, баничка съм с пълнеж, С вид прекрасен, много свеж. Ала не искам да съм дар, да съм дар За глупака господар, За глупака, за глупака господар. Ти печице гори, гори И цялата ме почерни, За да съм аз горчива и грозна И тръпчива. Аз баничка съм с пълнеж, с пълнеж, С вид прекрасен и много свеж. Ала не искам да съм дар, да съм дар За глупака господар. Добър вечер, господин доктор Гаспар. Спомнихте ли си песента за баницата? Дявол да го вземе. Чудо. Какво ти чудо? Аз, доктор Гаспар, прекрасно зная, че чудеса не Стават. Това е просто измама. Куклата е била жива и когато аз имах Непредпазливостта да заспя, тя е избягала като Непослушно момиче. Няма защо да ми пеете песничката за баницата. Това не намалява вашата вина. Каква вина? Аз съм Слок. Не ме ли помните? Слок? Вие не сте ли куклата на наследника Тути? Каква кукла? Аз съм обикновено момиче. Вие се преструвате. Добър вечер, докторе. Тибул. Радвам се, че сте се спасили, Тибул. Това не е Тибул. Доктор Гаспар не познава Тибул. Тибул е бял човек, а този е черен. Хаха, ти не познаваш Тибул, Слок. Той избелява. Как беше станал толкова черен, Тибул? Аз не можах да те позная. А ти чу ли какво каза доктор Гаспар? Че аз съм била куклата на наследника Тути. Доктор Гаспар греши. Слок не кукла. Слок е моя малка приятелка от цирка. Слок е артистка. Кажи му само колко пъти сме Вървели с тебе по въже. Да, Да, сега си спомням. Разбира се, това е момичето, което искаха да набият Слугите на злата старица. Да, аз съм. Но лицето на Слок поразително прилича на лицето на Куклата на наследник Тути. Поразително. Това е просто удивителна прилика. Или както казват в науката феномен. Вече съм вън, А аз нямам куклата на наследника Тути. Тримата шишковци ще ме накажат жестоко. Няма защо да ви наказват. Как така? Ти разбираш ли ме, Слок? Мисля, че... Е? Разбира се, аз ще бъда кукла. Какво значи това? Слок е артистка. Днес тя ще изпълни ролята на куклата на наследник Тути. И още нещо. Слок, ти знаеш ли, че оръжейният майстор Просперо е Затворен в желязна клетка в двореца на тримата Шишковци? Да. Ти трябва да освободиш оръжейния майстор Просперо. Но как, драги ми Тибул? В двореца има таен тунел. Просперо може да избяга през него. Входът на този таен тунел се намира в най-големия Казан на дворцовата кухня. Ти си смело и съобразително момиче, Слок. Намери Просперо и му покажи тунела. Запомни, Тайният тунел започва от най-големия казан на Дворцовата кухня. Аз съм готова, Тибул. А аз отивам отново при бедните хора. Пак вдигаме въстание.