Малкият принц-част 7 (Antoine de Saint-Exupéry)

Кой си ти? Много си хубав. Аз съм Лисан. Ела да играеш с мене. Толкова ми е тъжно. Не мога да играя с тебе. Аз не съм опитомен. Какво значи да опитомяваш? Ти да не би да търсиш кокошки? Не. Аз търся приятели. Какво значи да опитомяваш? То е нещо Отдавна забравено. То значи Да се свържеш с другите. Например за мене сега ти си само едно момченце, Което прилича досущ на сто хиляди други момченца И не си ми потребен. За тебе аз съм една лисица, която прилича досущ На сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, Ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен на света. За тебе аз ще бъда единствен в света. Започвам да разбирам. Има едно цвете. Мисля, че То ме е опитомило. На друга планета ли? Да. Има ли ловци на тая планета? Не. Увиж, това е интересно. Ами кокошки? Не. Ех, нищо в света не е съвършено. Ако ме опитомиш, Животът ми ще стане като пронизан от слънце. Шумът от твоите стъпки ще ме повиква като музика Да изляза от дупката си. И освен това погледни, виждаш ли нататък житните Нивя? Те не ми припомнят нищо. Това е тъжно. Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно. Житото, което е златно, ще ми спомня за тебе И шумоленето на вятъра в житата ще ми бъде Приятно. Моля ти се, Опитоми ме. На драго сърце. Но нямам много време. Трябва да потърся приятели и да проумея Много неща. Само нещата, които си опитомил, Можеш да проумееш. Хората вече нямат време да проумяват нищо. Те купуват от търговците готови неща, Но тъй като няма търговци на приятели, хората нямат Вече никакви приятели. Ако искаш да имаш приятел, опитоми ме. Така малкият принц опитоми Лисан. Но когато наближи часът на заминаването, Лисан каза. Сбогом. Запомни моята тайна. Най-хубавото Се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите. Най-същественото е невидимо за очите. Твоята роза ти е толкова ценна поради времето, Което си загубил за нея. Моята роза ми е ценна поради загубеното време. Ти ставаш отговорен завинаги за всичко, Което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза. Аз съм отговорен за моята роза. Той няма име. Той е малък принц, защото Притежава три вулкана И като неговото цвете никой няма. На колко е години, пита мама. Той няма възраст. Има три вулкана, Едно цветче и шалче на врата си. И като извор в пустиня е смехът му. Косите му са Като чисто злато. Баща му много ли изкарва, пита татко. Защото Възрастните все не проумяват и Всичко трябва да им обясняваш. Такива са и друго не остава, Освен любезно Да им се прощава. Виж какво, твоите спомени са много хубави, Но аз още не съм поправил самолета си. Нямам вече вода за пиене и ще бъда щастлив, Ако бих могъл да тръгна полекичка към някой извор. Ето, погледни, кладенец. Всичко е готово. И чекръкът, и кофата, И въжето. Чуваш ли? Ние събудихме този кладенец и той пее. Жаден съм тъкмо за тая вода. Дай ми да пия. Ние пихме вода. Дишах добре. Призори пясъкът има цвят на мед. Чувствах се щастлив от този цвят на мед. А сега трябва да изпълниш обещанието си. Какво обещание? Нали знаеш? Един намордник за овцата ми. Аз съм отговорен за онова цветче. Ти имаш някакви планове, които аз не зная. Знаеш ли, утре ще стане една година, Откакто паднах на Земята. Значи не беше случайно, че в оная сутрин ти Се разхождаше тук съвсем самичък. Върна се пак там, дето си паднал. Слушай, страх ме е. Сега ти трябва да работиш. Трябва да отидеш при машината си. Аз ще те чакам тук. Ела утре вечер.