Малкият принц-част 8 (Antoine de Saint-Exupéry)

Ти забрави за нашата среща. Не съм, но тя не е точно тук. Денят е този, но мястото не това. Аз ще дойда тази нощ. Ще те чакам. Имаш ли хубава отрова? Уверена ли си, че няма да ме накараш да Се мъча дълго? Мх. Е, сега отивай си. Каква е тая змия? Сега ти разговаряш със змиите. Доволен съм, че си разбрал в какво се състои Повредата на машината ти. Сега ще можеш да си отидеш у вас. И аз също. Днес се връщам вкъщи. То е Много по-далеч. То е много по-мъчно. Чувствах ясно, че ставаше нещо необикновено. Стисках го в прегръдките си като малко дете и Все пак струваше ми се, че той се изплъзва От мене и аз не мога да сторя нищо, За да го задържа. Тая нощ ще стане една година. Моята звезда ще бъде точно над мястото, Дето паднах миналата година. Мило мое, Нали всичко това е само лош сън? Там, дето живея аз, е много мъничко и затуй Не мога да ти покажа де се намира моята Звезда. Но тъй е по-добре. Нощем ти ще гледаш звездите. За тебе моята звезда ще бъде една от всички Звезди. Колко обичам да слушам тоя смях. Ти винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се поиска да се смееш заедно с Мене. И понякога ще отваряш прозореца си. И твоите приятели много ще се чудят, Когато видят, че се смееш, загледан в небето. Аз няма да се отделя от тебе. Аз също ще гледам звездите. Всички звезди ще бъдат кладенци с ръждясал чепрък. Всички звезди ще ме дават вода да пия. Аз няма да се отделя от тебе. Остави ме да пристъпя сам. Една крачка. Ето, Това е всичко. Това е всичко. И ето вече шест години оттогава. Знай, че той се е върнал на своята планета, Защото на разсъмване не намерих тялото му. Затова нощем обичам да слушам звездите И се питам какво ли е станало на неговата Планета. Много е възможно овцата да е изяла цветчето, Но веднага си казвам: „Сигурно не. Малкият принц всяка нощ покрива своето цветче със Стъклен похлупак и внимава добре какво прави Овцата.“И тогава съм щастлив и всички звезди се Смеят тихичко. Друг път си казвам: „Човек е разсеян понякога и Това е достатъчно. Някоя вечер е забравил стъкления похлупак. Или пък овцата излязла безшумно.“ Това е една голяма загадка. Вие, деца, Които също като мене обичате Малкия принц, Погледнете небето. Попитайте се Овцата изяла ли е или не цветчето? И ще видите как всичко се променя. И никой възрастен човек никога не ще разбере колко Голямо значение има това. Ако пътувате някой ден из Африка, В пустинята, Умолявам ви, Недейте бързайте, почакайте малко точно под Звездата. И ако тогава някое дете дойде при вас, Ако се смее, ако има златни коси, Ако не отговаря, когато го разпитват, Ще отгатнете кое е то. Тогава бъдете любезни. Не ме оставяйте да бъда толкова тъжен. Пишете ми веднага, Че той се е върнал. Там, дето аз живея, всичко толкова е мъничко, Че няма как да ти покажа. Но може би е и по-добре. Ти нощем звездите гледай И ще бъдем заедно. Ти винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се иска да се смееш с мене. Прозореца тогава ще отваряш, ще се усмихваш, В тъмното загледан. Аз също в звездите ще се вглеждам. Те всички ще са кладенци с ръждясал чепрък и Всичките вода ще ми предлагат, Когато губя сили И надежда.