Винтчето Прокопчо - част 1

Имало едно време. Имало едно време. Едно време имало. Мисля, че всички вече разбрахте какво имало едно Време. А? Ами да, имало един камион, един стар, Раздрънкана, разбрицан и разхлопани камион, Нали го чухте? Така. И както му е редът, този стар камион Бил откаран в сервиз, за да му направят генерален Ремонт. Някои деца смятат, че генералният ремонт се нарича Така, защото го правят генерали, но това не е Така. Генерален се нарича ремонт, При който камионът се разглобява на части и всяка Част се преглежда, почиства, поправя, А някои се заменят с нови. Та закарали значи нашият камион в автомобилния Сервиз. Там го разглобили, а когато настъпила нощта, Частите му, както става в приказките, Оживяли и заговорили помежду си. Ох, госпожо Гума, какво е днес Атмосферното налягане? Нещо ме върти коляновият вал. Ох, То налягането си е нормално, но нас вече май Нещо не ни бива. Кой не го бива? Бива. Не обичам такива. 中 това охкане и пъшкане се чул един бодър Глас. Честито! Най-сетне сме разглобени. Най-после край на едно, две натискай, едно, Две натискай. Сега мога да правя каквото си поискам. Край на дима, край на смазките. Ей, малкият, можем ли да знаем кой си? Как? Не ме ли познавате? Аха. Задължително ли е да познаваме всеки дребосък? Толкова години работя в този камион. От сутрин до вечер едно, две натискай, едно, две Натискай. А вие дори не знаете, че съществувам. Всеки не може да е известен. Виж, ние стъклочистачките сме нещо друго. Ние не само чистим стъклото. Но и танцуваме. Но не едно, две натискай, а... Па, па, па, па, дедьо. Чакай, чакай. Кой си ти все пак? Как се казваш? Ей, автомобилния фар. Я светни да видим кой приказва. Един момент да събера малко напрежение. Между другото, моят дядо, старият морски фар, Би попитал какво означава това едно, Две натискай. О, в такава ми е работата. По цял ден броя едно, две натискай и натискам Една пружинка. Я сега да видим. Щрак. Ха, това ми било някакво си винтче. Ами да, аз съм винтчето Прокопчо, Надута госпожо Гума. Надута? Ха, това малкият не ме обижда. Това е най-големият комплимент за една автомобилна Гума. Мерси. Значи ти си бил този Прокопчо от Карбуратора. Да, аз съм. Най-сетне да те видя. Виж какво, драги, ти не знаеш, че твоята работа Не е едно, две натискай, а едно, Две, три натискай. Я, как така? Ами ей така. Аз се чудя защо не ми достига бензин. Жилите си ще скъсам, а той мързеланкото му с Мързеланко едно, две натискай. Хе-хе, ще си скъсаш жилите, защото си стар и Износен. Какво? Я ми пипни мускулите. Господи, как можеш да се унижаваш така, Че ти не си кой да си? Ти си Двигател, сърцето на камиона, а той Бурмичка някаква си. Ще ме пукне от смях. О, няма защо да се пукаш. И без това си толкова изтрита, че утре като Нищо ще те сменят. Да, да. Моят дядо, старият морски фар, Казваше: „Невъзпитаното винтче си е невъзпитано“. Хайде стига караници. Все пак всички в един камион живеем. Нека се сдобрим. Ето, Прокопчо ще подаде ръка, Ще се извини. Да, да. Какво ще се извинявам бе? Аз си отивам. Какво? Отиваш си? Да. Сега, като сме разглобени, ще правя каквото си Поискам. И какво по-точно ще правиш? Ами ще тръгна по света и ще направя нещо, Нещо такова, Нещо голямо и хубаво. Абе какво съм взел да ви давам обяснение? Отивам си току-Прокопчо, ами камиона, Ами онази пружинка кой ще я натиска? Питайте дядо му, стария морски фар. Чао, Чао. Може да съм малко винтче, Обаче тръгвам по света. Ще ви покажа колко значат Всъщност малките неща. През булеварди, през улици, площади. До вчера малък, на всички непознат. А днеска своите тайни И изненади Ще ми разкрие големия Град. Ла, ла, ла, ла. Вървял Прокопчо по безлюдните улици. Сервизът с разглобените автомобилни части останал Някъде далеч назад, но винтчето вече не си спомняло За него. Нали било тръгнало да търси приключения, Да извърши нещо голямо.