Малкият принц-част 5 (Antoine de Saint-Exupéry)

Малкият принц се намирал тогава в областта на Астероидите триста двадесет и пет, Триста двадесет и шест, триста двадесет и седем, Триста двадесет и осем, триста двадесет и девет и Триста и трийсет. И за да бъде зает с нещо и за Да се просвети, започнал с посещение на тия планети. Първата била обитавана от един цар. Облечен в пурпурни дрехи и хермелин, Царът седял на величествен престол. А! Ето един поданик. Приближи се да те видя по-добре. А! Да се прозява човек в присъствието на царя е Противно на етикета. Забранявам ти това. Не Не мога да спра прозявката си. Аз ида след дълго пътешествие и не съм спал. Тогава заповядвам ти да се прозяваш. От години не съм виждал никого да се прозява. За мене прозевките са Любопитно нещо. Хайде, това е заповед. Страхувам се, че няма да мога вече. Тогава заповядвам ти ту да се прозяваш, Ту да... Аз не търпя неподчинение. Аз съм абсолютен монарх, но давам само разумни Заповеди. Мога ли да седна? Заповядвам ти да седнеш. Господарю, моля да ме извините, че ви запитвам. Заповядвам ти да не запитваш. Господарю, над кого царувате вие? Над всичко. И звездите ли ви се подчиняват? Разбира се, те веднага се подчиняват. Аз не търпя неподчинение. Иска ми се да видя един слънчев залез. Направете ми това удоволствие. Заповядайте на слънцето да залезе. Ако бих заповядал на някой генерал да хвърчи от Едно цвете на друго, подобно на пеперуда, Или да напише трагедия, И ако генералът не изпълнеше получената заповед, Кой от двамата той или аз, щеше да бъде Виновен? Вие. Точно така. Властта трябва преди всичко да се крепи на разума. Ако заповядаш на народа си да отиде и се Хвърли в морето, той ще направи революция. Аз имам право да изисквам подчинение, Защото моите заповеди са разумни. Добре, добре. А моят залез? Аз ще го поискам, но ще почакам, Докато условията станат благоприятни. Почакай да погледна календара. О, то ще бъде тая вечер към седем часа И четиридесет минути и ще видиш как хубаво ми Се подчинява. Няма какво повече да правя тук. Ще си замина. Недей, заминава. Аз те назначавам министър. Министър? На какво? На, На правосъдието. Ами че тук няма кого да съдим. Ще съдиш сам себе си. То е най-мъчното. Или пък струва ми се, на моята планета има Един стар плъх. От време на време ще го осъждаш на смърт. Но за да го запазим, всеки път ще го Помилваш. Той ни е едничък. Аз не обичам да осъждам на смърт и си Отивам. Не! Ако Ваше Величество желае да му се подчиняват точно, Би могъл да ми даде една разумна заповед. Би могъл например да ми заповяда да замина веднага. Струва ми се, че условията са благоприятни. Почакай. Чуй ме. Назначавам те за мой посланник. Възрастните са много чудновати. Втората планета била обитавана от един суетен човек. О, Ето един почитател, който иде да ме посети. За суетните другите хора са почитатели. Добър ден. Имате чудновата шапка. За да поздравявам, когато ми ръкопляскат. За зла участ никой никога не минава насам. Плесни едната си ръка в другата. Суетният поздравил скромно, като вдигнал шапката си. Ти наистина ли много се възхищаваш от мене? Какво значи това да се възхищаваш? Значи да признаваш, че аз съм най-хубавият, Най-добре облеченият и най-умният човек на цялата Планета. Ами че ти си сам на твоята планета. Все пак, възхищавай се от мене. Направи ми това удоволствие. Аз се възхищавам. Но какво значение има това за теб? Не, възрастните хора са наистина много чудни. Следната планета се обитавала от един пияница. Това посещение било много кратко, но то потопило Малкия принц в дълбока тъга. Какво правиш ти? Ами пия. Защо пиеш? За да забравя. Какво да забравиш? Ами, за да забравя, че ме срам. Срам? От какво? Срам. Срам от това, че пия. Възрастните са наистина Много, Много чудновати. Четвъртата планета била планетата на един бизнесмен. Добър ден. Цигарата ви е угаснала. Три и две правят пет. Пет и седем дванайсет. Дванайсет и три петнайсет. Нямам време да я запаля отново. Двайсет и шест и пет трийсет и едно. Да, това значи прави петстотин и един милион Шестотин двайсет и две хиляди седемстотин трийсет и Едно. Петстотин милиона какво? Ти още ли си тук? Петстотин и един милион. Не знае вече какво не знае. Толкова много работа имам. Аз съм сериозен човек. Две и пет седем. Петстотин и един милион какво? За петдесет и четири години, откакто живея на тая Планета, безпокоили са ме само три пъти. Първият път преди двайсет и две години беше един Бръмбар, паднал кой знае откъде. Той вдигаше наоколо си ужасен шум и аз направих Четири грешки в една сметка. Вторият път беше преди единайсет години. Един пристъп на ревматизъм. Аз не правя упражнения, нямам време да се разхождам. Аз съм сериозен човек. Третият път е тоя сега. Та казвах значи петстотин и един милиона. Милиона какво? Милиони от ония мънички неща, Които се виждат понякога в небето. Мухи ли? Не. Мънички неща, които блестят. Пчели ли? Не, не. Мънички златни неща, за които мечтаят мързеливците. Ала аз съм сериозен. Нямам време да мечтая. А-а-а. Звезди ли? Точно така. Звезди. Е, какво правиш ти с петстотин милиона звезди? Петстотин и един милиона шестотин двайсет и две Хиляди седемстотин и трийсет и една. Да, аз съм точен. И какво правиш с тия звезди? Нищо. Притежавам ги. А за какво ти е да притежаваш звездите? За да бъда богат. А за какво ти е да си богат? Ако някой намери други звезди, Да ги купувам. Тоя пък разсъждава горе-долу като пияницата. А какво ги правиш? Аз се разпореждам с тях. Броя ги. Втори път ги броя. Това е мъчно, но аз съм сериозен човек. Но ти не можеш да обереш звездите. Мога да ги туря в банката. Какво значи това? Това значи, че написвам на късче Хартия броят на моите звезди и след това заключвам В едно чекмедже тая хартийка. И това ли е всичко? На това стига. Това е интересно. То е доста поетично, Но не е много сериозно. Пам парапа папапа рапапапа парарапапа па пам парапа Папапа рам парапапа папа. Своето цвете поливам всяка заран. Всяка седмица изтупвам двата си вулкана, Плюс един угаснал. Всичко става. Да, полезно е за тях, че аз ги притежавам. Пам парапа папапа рапапапа парарапапа па пам парапа Папапа рам парапапа папа. Колко е смешен този човек! Но неговата работа има поне смисъл. Когато запалва своя фенер, той като че ли създава Една нова звезда или едно ново цвете. Угаси ли фенера си, приспива цветето или звездата. Това занаятие е много хубаво. Казал малкият принц, когато стъпил върху петата Планета. Тя била най-малката от всички. В нея имало място само за един уличен фенер И за един фенерджия. Добър ден. Защо угаси преди малко фенера? Такова е нареждането. Добър ден! Какво е нареждането? Да угасям фенера. Добър вечер. Но защо пак го запали Сега? Такова е нареждането. Не мога да разбера. Няма какво да се разбира. Нареждането си е нареждане. Гася фенера. Добър ден! Ужасен е моят занаят тук. По-рано това имаше смисъл. Угасях фенера сутрин, а вечер отново го запалвах. През останалото време на деня можех да си почивам, А през останалото време на нощта да си поспивам. Промени ли се нареждането след това? Нареждането не се промени. Тъкмо това е нещастието. От година на година моята планета се върти все По-бързо, а нареждането не се промени. Тогава? Тогава, Щом тя се завърта веднъж минутата, Аз нямам и секунда почивка. Запалвам и угасям веднъж на всяка минута. Гледай колко е чудно! Значи на твоята планета дните са по една минута. Виж какво. Аз знам едно средство, За да си почиваш, когато искаш. Аз постоянно искам да си почивам. Твоята планета е толкова малка, че с три крачки Можеш да обиколиш. Трябва само да вървиш много бавно, За да бъдеш винаги на слънце. Нямам голяма полза от това. Аз най-много обичам да спя.