Малкият принц-част 2 (Antoine de Saint-Exupéry)

Той няма възраст. Има три вулкана, Едно цветче и шалче на врата си И като извор в пустиня е смехът му. Косите му са Като чисто злато. Баща му много ли изкарва? Пита татко. Защото Възрастните все не проумяват и Всичко трябва да им обясняваш. Такива са и друго не остава, Освен любезно Да им се прощава. Какво е това нещо? Това не е нещо. То хвърчи. То е самолет. Моят самолет. Как? Ти си паднал от небето? Ах, че е смешно! Уде йдеш ти, мило мое, де е това там При мене? Де искаш да занесеш моята овца? Хубавото на сандъка, който ми даде, е това, Че нощем ще й служи за къща. Разбира се. И ако си добър, ще ти дам Една връвчица, за да я вързваш през деня. И едно колче. Да я вързвам ли? Каква странна мисъл. Ами ако не вързваш, тя ще отиде кой знае Де и ще се загуби. Но накъде мислиш, Че ще тръгне тя? Все едно накъде. Право пред себе си. Няма значение. Там при мен всичко е толкова мъничко. Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш Много далече. Така узнах второ много важно нещо: Че неговата родна планета беше малко по-голяма от Една къща. Това не можеше да ме учуди много. Аз знаех, че извън големите планети като Земята, Юпитер, Марс, Венера, на които хората са дали имена, Има стотици други, понякога толкова малки, Че едва могат да се съзрат с телескоп. Когато някой астроном открива някоя от тях, Той я означава с номер. Имам сериозни основания да смятам, че планетата, Отдето бе дошъл малкият принц, е астероидът Б Шестстотин и дванайсет. Тоя астероид бе забелязан с телескоп само веднъж, Хиляда деветстотин и девета година, от един турски Астроном. Незнаен турски астроном С очила и телескоп. Веднъж астероид открил. Зарадва се. И съобщил пред астрономския конгрес, Но не събудил интерес заради смешния си Фес. Не се отчаял. Умен бил. Докато чакал нещо шил. След няколко години пак Явил се. Средна тефтер и астрономския конгрес Докладът му прави чест. Приел с възторг и интерес.