Малкият принц-част 3 (Antoine de Saint-Exupéry)

Възрастните хора са такива. Те обичат цифрите. Когато им разправяте за някой приятел, те никога не Ви питат как звучи гласът му, какви игри предпочита, Събира ли пеперуди. Те ви питат на каква възраст е той, Колко братя има, колко килограма тежи, Колко печели баща му. Едва тогава смятат, че вече го познават. Така, ако им кажете доказателство, Че малкият принц е съществувал е това, Че той беше очарователен, че се смееше и че Искаше една овца. Когато някой иска една овца, това е доказателство, Че съществува. Те ще свият рамене и ще се Отнесат с вас като с дете. Но ако им кажете планетата, от която дойде той, Е астероидът Б шестстотин и дванайсет, Тогава те ще се убедят и ще ви оставят На мира с въпросите си. Не бива да им се сърдим. Децата трябва да бъдат много снизходителни към Възрастните. Бих искал да почна тоя разказ Като вълшебна приказка. Имало едно време Един малък принц, Който живеел на една планета, Мъничко по-голяма от него И който имал нужда от приятел. Щом овцата яде храсти, тя ще яде също така И цветя, нали? Овцата яде всичко, Каквото намери. Дори и цветя, които имат бодли? Да. За какво служат бодлите? Бодлите не служат за нищо. Цветята показват с тях само лошотията си. Не те вярвам. Цветята са слаби и правят каквото могат, За да се пазят. Те мислят, че са страшни С бодлите си. А ти смяташ, че цветята-Нищо Не смятам. Отговорих ти каквото ми хрумна. Аз съм зает със сериозни работи. Ти говориш като възрастните. Знам една планета, дето има един синкаво червен Господин. Той никога не е помирисвал цвете, Никога не е поглеждал някоя звезда, Никога не е обичал никого, никога не е правил Нищо друго освен сметки. И цял ден повтаря като тебе: „Аз съм сериозен Човек, аз съм сериозен човек.“Но той не е Човек, той е гъба. Какво? От милиони години цветята произвеждат бодли. От милиони години овцете въпреки това ядат цветята. И не било сериозно да искаш да проумееш защо Цветята се мъчат да произвеждат бодли, Които никога не служат за нищо. Не била важна тая война между овцете и цветята. Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един Екземпляр сред милионите и милиони звезди, Стига те да погледнеш звездите, За да бъдеш щастлив, Мислиш си: моето цвете е там някъде. Но ако овцата изяде цветето, За тебе сякаш всичките звезди Угасват. Аз оставих инструментите си. Не исках да зная вече за чука, за болта, За жаждата и за смъртта. Върху една звезда, Върху една планета, моята планета Земята, Имаше един малък принц, когото трябваше да утеша. Аз го взех в прегръдките си. Цветето, което обичаш, не го заплашва опасност. Аз ще нарисувам намордник на твоята овца. Ще нарисувам броня за твоето цвете. Толкова е загадъчна страната на сълзите.