Рамо до рамо

С бързината на пролетен вятър тича Нашият път засиял. До красиви села на тайгата, до Казан, До Амур и Урал. И долитат писмата ви братски Анатолий, Наташа, Иван. Всеки плик като малка загадка Затрептява на моята длан. Не пресъхва Дунав, не Пресъхва Волга. Вечен е Балканът, вечен е Кавказ. И прудовско утро, и в сибирска вечер наще песни Вечно ще летят. И прудовско утро, и в сибирска вечер наще Песни вечно ще летят. Лай, лай, лай. Всяка думичка нежност е скрила, Всеки ред разцъфтяла мечта. И в хотел Бруско снежната Рила като Гълъб трепти радостта. С бързината на пролетен вятър тича Нашия път засиял. До красиви села на тайгата, до Казан, до Амур и Урал. Не пресъхва Дунав, не Пресъхва Волга. Вечен е Балканът, вечен е Кавказ. И прудовско утро, и в сибирска вечер наще Песни вечно ще летят. И прудовско утро, и в сибирска вечер наще Песни вечно ще летят. Лай, лай, лай. Хей!