Балада за България

Кой вятър повее тогава зелените буки Шептят. За твоята ботевска слава, за битки по Трудния път. За тези, които вървяха с изправени гордо Чела. За тези, които умряха да имаш, Родино, крила. Българийо моя, древна земя на Герои. Българийо моя, обич и майчице Моя. Моя кръв, моя гордост си ти. Ти си тихия звън на Марица. Ти си никнала в утрото птица, България, България. Твоя изгрев във мене пламти. В земята ти спят уморени от битки безброй Синове. И шепнат им буки зелени сред нощна траги Зове. А вятър, когато повее из вечно Полунощния час. Балканът легенди ни пее на верност с Техния глас. Българийо моя, древна земя на Герои. Българийо моя, обич и майчице Моя. Моя кръв, моя гордост си ти. Ти си тихия звън на Марица. Ти си никнала в утрото птица, България, България. Твоя изгрев в мене Пламти. Твоя изгрев в мене Пламти.