Присъда

Най-истинската обич в живота Ми с лъжовни думи Ти отне. Най-пазеното кътче в душата Ми Без срам и жалост ти превзе. В сърцето ми угасна Светлината. Море от бездна и тъма. Сега проклинам те. Да не познаеш любовта. Проклинам те. И когато го целуваш, пак от мен да го Ревнуваш. В сърцето му ще бъда само аз, само Аз. И когато те прегръща, пак към Мен да се обръща. Да ти шепти отново с моя глас. Проклинам те. Най-истинската обич в живота Ми Отново ще си върна, знай. През ада ще премина, Ако трябва и ада ще превърна В рай. Отново ще забие и сърцето Ми. Море от радост и цветя. Сега проклинам те. Да не познаеш любовта. Проклинам те. И когато го целуваш, пак от мен да го Ревнуваш. В сърцето му ще бъда само аз, само Аз. И когато те прегръща, пак към Мен да се обръща. Да ти шепти отново с моя глас. Проклинам те. И когато го целуваш, пак от мен да го Ревнуваш. В сърцето му ще бъда само Аз, само аз. И когато те прегръща, пак към мен да се Обръща. Да ти шепни отново с моя глас. Проклинам те. И когато го целуваш, пак от мен да го Ревнуваш. В сърцето му ще бъда само Аз, само аз. И когато те прегръща, пак към мен да се Обръща. Да ти шепти отново с моя глас. Проклинам те.