Огън в дъжда

Тръгвам нависоко. Към слънцето вървя. Ще следвам светлината, Дори и след дъжда. Помни във някой друг живот. Ще изпиташ тази Моя любов. Тогава би усетил ти Ада, който вече в Мене гори. Звездите рано стават. За тебе ми разказват. И толкова тъжна ставам. И пак ангелите разплаквам. Не си тук и ето разплаках пак Небето. Когато питат ме за теб. Отговарям хладно, сякаш Съм от лед. Не помня кой си, запретя. Но когато падне отново Нощта. Паля силен огън в дъжда. Звездите рано стават. За тебе ми разказват. И толкова тъжна ставам. И пак ангелите разплаквам. Не си тук и ето разплаках пак небето. Да ме крадат, да ме раняват и без Дъх да ме оставят в последния Ми живот, обичам те, ще кажа. И на кръст да ме разпънат и до смърт Да ме измъчват, ще умра, но няма Аз от теб да се откажа. Паля силен огън в дъжда. Звездите рано стават. За тебе ми разказват. И толкова тъжна ставам. И пак ангелите разплаквам. Не си тук и ето разплаках пак небето.