Седнала е хубава Неда

Седнала ми е хубава Неда, Седнала ми е Гергеф да шие. Както седяла, Песен запяла, за първо любе, За първа севда. Както седяла, Песен запяла, за първо любе, За първа севда. Бре, първо любе, първа и скоро, Къде си, любе, при мен да дойдеш? При мен да дойдеш, да ме прегърнеш, Сърце да сгрееш, мъка да сееш. При мен да дойдеш, да ме прегърнеш, Сърце да сгрееш, мъка сееш. Отде я зачула бе в градина Жало до жаля, запяла Неда. Видна високо и надалеко. При нейно любе бързо отиде. При нейно любе бързо отиде. С песен, думи нейни предаде. Недино любе, конче възседна, При бяла Неда бързо отиде. Бяло и лице като слънце грее. На черни очи като Звездици. Истински кога човек обича, Тя любовта му вечна остава.