Велико, Велико

Велико, велико, байнова Хубава. Рано си станала, рано пред Зората. Къде си тръгнала рано по Росата? Слънце не изгряло, пътя не Огряло. Къде си тръгнала рано по Росата? Слънце не изгряло, пътя не Огряло. Тръгнала съм, байно, горе към Чаира, на къшли да ида При вас ли овчари. Бяло мляко, байно, от овце да Взема, дорде мляко прясно Вкъщи да се върна. Бяло мляко, байно, от овце да Взема, дорде мляко прясно Вкъщи да се върна. По пътя ще мина, байно, край Пчелина. От пчелари, байно, златен мед да Взема. Учила ме мама със мед и със Мляко лице да умия, По-бяло да става. Учила ме мама със мед и със Мляко лице да умия, По-бяло да става. Да съм най-хубава, байно, сред Момите, кат слънце да грее Мойто бяло лице. Кога ме залюбиш, байно, и Целунеш, лице да е Сладко, да не го забравиш. Кога ме залюбиш, байно, и Целунеш, лице да е сладко, Да не го забравиш.