Винтчето Прокопчо - част 2

По едно време вниманието му привлекли някакви Охкания и въздишки, които идвали откъм струпани на Куп боклуджийски кофи. Сред тях Прокопчо забелязал някакво странно Съоръжение с разни зъбни колела, Ремъци, лампички и копчета, което много приличало На... Ей, ами да! Това е машина за сладолед. Я, машината въздиша. Не въздиша машината, а ние. Аз и съпругът ми. А той чужденец, затова въздиша на английски. О, добър вечер. Аз съм Прокопчо винтче. Добър вечер. Аз съм кибритена кутийка Седефка Кент. По баща Иванова. Мерси. А това е мъж ми пакет за цигари. Казва се Пакет Кент. Ние сме толкова нещастни. А каква е... Каква е тази машина за сладолед? Тя е нашето голямо нещастие. Защо нещастие? Щото е broken. Развалена. Развалена. Развалена ли? Я да видим. Ей, слушайте. Аз, аз мога да ви помогна, но първо спрете С това циврене. На вашата машина, слушайте. А? На вашата машина й липсва едно винтче. И ако аз застана на негово място. А? Абе нали аз съм винтче тогава. О, Пакет! Спасени сме, Пакет! Ха така, де. засмейте се. Сега машината така ще заработи-Да. -че за всяко дете ще има по една кофичка Сладолед. Ох, по две дори. По три. Не, планина от сладолед. Е, това е голяма работа. Готови ли сме? Внимание, включвам. Тракат, тракат Зъбни колела. Тракат, тракат зъбни колела. И машината работи. Всичко вече е наред. Пак ще има сладолед. Ароматен. Благодатен. Доходен, доходен. Невероятен. Ароматен. Благодатен. Доходен, доходен. Невероятен. Оооооооооооооооооооооооооооооооооооооооо Златен, златен Сладолед. Ще продаваме Навред. Сладоядите ще падат. Кофи, кофи ще безчет. Ей, за всички сладолед. Хе-хе, ура! Колко много сладолед! Ох, че вкусен. Стоп! Този сладолед не е за ядене. Как така? Сладоледът е за продаване. По десет лева кофичката. Какво? По десет лева? Та кое дете ще има толкова пари в джоба Си? Да не искаш безплатно да го раздаваме? Точно така. Хайде на безплатния сладолед. Взимай, народе. Млъкни! Млъкни, винтче ръждиво. Сладоледът да не е твой? Защо да не е Мой? Аз поправих машината. Я го виж ти! Не го вбил. Машината е наша. А ти си само едно винтче ръждиво. Всяко винтче да си знае кьола. Значи сладоледът си е само ваш, така ли? Наш си е. Яжте си го тогава. Престани да ни замеря с кофичките сладолед. Престани! Ой, ой, Дарлинг, улучи ме по носа. Сладоледа, сладоледа. Дръж го. Вкусен ли е? Вкусен ли е сладоледът? Довиждане. Goodbye. Яжте си сладоледа. Прокопчо продължил пътя си. Наоколо профучавали камиони и леки коли, В които сигурно работели и други такива винтчета Като него. Но нито едно от тях не беше Тръгнало само по света. Това карало Прокопчо да се чувства горд и доволен От себе си. Той вече бил почти забравил неприятната Си среща с алчните сладоледаджии, Когато му се сторило, че някой го вика по Име. Ало, Прокопчо. Огледал се. Гласът идвал от една телефонна будка, Но в нея нямало никой. Ало, Прокопчо. Ало, Прокопчо. Как ме чуваш? Как ме чуваш? Я, кой ме вика? Аз, телефонката Фани. Ало, чуваш ли ме добре? Я, хей, какво си ти? Как какво? Телефонен автомат. Ей, верно. А откъде знаеш името ми? Ало, ало. Аз знам всичко. Ало. Ааа, Ало, телефонке, слушай. Ако наистина знаеш всичко, кажи ми, Моля ти се, как да извърша нещо голямо? Голямо? О, разбира се. Всичко е в свръзките и връзките. Какво? Имаш ли добри връзки, ще постигнеш Всичко. А, я виж кой идва. Прокопчо, запознай се. Това е мишката Геновева. Хм. Приятно ми е. Прокопчо винтче. Геновева Мишева. Мишка. Гонена. Гонят я, за да й вземат някакъв си плик.