Винтчето Прокопчо - част 4

Ще си пийваме сироп против кашлица вместо лимонада. Вие ще гоните мухите и после ще ходим в Поликлиниката да се изследваме. Ще бъдем здрави, здрави. Не, не, моля ви се, аз не мога да Живея така. Глупаво е да си здрав ей така, Само за да си здрав. О-о-о. Човек трябва да е здрав, за да работи, да Тича, да играе. О-о-о. Хайде сбогом. Помощ, помощ, помощ, Какво? Пак ли муха? Ох, не муха. Котарак е. Котаракът Пешо. О-о-о, поп Дудов, как си? Кой е този? Прокопчо, мой приятел. О-о-о, значи ти си Прокопчо. Дай си лапата. Здраво та си ги наредил. Кои? Оная там кикимора, кибритената кутийка и Нейният чужденец. Ха-ха. Ще ги изядат мухите. Целите са сладолед. Така им запада. Моят приятел Прокопчо иска да Направи нещо голямо и хубаво. Затова ще живее с мен. Ще се предпазваме заедно от болести. Ха-ха, не е вярно. Никога не съм казал, че ще остана тук. Видя ли ме? Пудел, спудел. Всичко бяга от твоя здравословен живот. Прокопчо, разкарай тоя побъркан пес и ела с мен. Ще живеем на воля. Целият град ще наш. Дай си лапата. А, чакай, чакай. Първо обещай, че няма да закачаш мишката Геновева. Готово. От мен само обещания да искаш. А така. Сега давай лапата. От тази нощ сме приятели. Качвай се на мотоциклета да ти покажа царството на Бай ти Пешо. Пешо на този град. Ех, навред известен, навред Познат. Градът голям е, градът е На-а-а-с. Търсиш подвиг. С нас тръгни. Дела големи ще вършим ний. И-и-и ще ги вършим не на игра. Ще-е-е се прославим не на шега. Градът голям е, градът е на-а-а-с. Трещяла моторетката на Пешо по тъмните улици. Прокопчо усещал как вятърът свири в ушите му и Му било приятно и хубаво. Струвало му се, че все повече наближава мигът, Когато най-сетне ще покаже на всички на какво е Способен. А мотоциклетът летял, Без да спазва пътните знаци. Неоновите реклами премигвали насреща им, А асфалтът блестял на лунната светлина. Накрая спирачките изскърцали до някакви кофи за Боклук. Прокопчо, добре дошъл в моето скромно апартаментче. Ей, Ама това се казва апартамент за мъже, Не като болницата на оня пудел. А това се казва питие за мъже. Минце! Браво, Прокопе. Така те искам. Сега да поспим, че сънчо вече. Аз съм Прокоп. Най-страш- Шефе, излизай. Отлично, Пешо. Стараем се, шефе. Браво, браво! Но това половин работа. Друг половин. Това винче утре да влезе в мазе На мишка Геновева и открадне син плик. Такъв печалб ще има тогав, че ev'ryday ще има По един вагоун надениц from мистър Пекъм. Yes, шефе. А сега карай в бара. Окей. А лековерното винче си спяло безгрижно, Спяло и сънувало. И в съня си то се озовало на някакъв Тържествен бал. Невидим оркестър изпълнявал прекрасна музика, А в украсения салон, който всъщност много приличал На автомобилен сервиз, плавно се носели танцови Двойки. И странно пред очите му преминали прегърнати Котаракът Пешо и мишката Геновева, Която греела от щастие. Пуделът Денчо поп Дудов безстрашно лапал огромни Порции сладолед, раздавани безплатно от кибритената Кутийка, а мистър Пекъм с помощта на телефонка Разговарял с далечните си братовчеди. И ще повярвате ли? Плачел, плачел от радост. Но от всички най-радостен се усещал самият Прокопчо, Защото се виждал заобиколен от автомобилните части, Всички ремонтирани, лъскави, усмихнати. Но както знаете, всичко това било само един красив Сън, а опасностите и приключенията тепърва очаквали Нашето винче.