Винтчето Прокопчо - част 7

Той, той наистина си отиде. Това е. Това е краят на Прокоп Страшния. О, кой там? Олеле, кой? Ох, Геновева, ти пък откъде се взе? Прокопчо, аз живея в това мазе. А ти какво търсиш тук? Пешо ме доведе. Пешо? Значи откраднал синия плик. Ами да. Аз го намерих и му го дадох. Ти? Аз толкова години да го пазя, а той Предател. Геновева. Знаеш ли какво имаше в него? Знаеш ли? Ами Пешо каза, че-Лъже. В синия плик имаше останала от баба ми единствената Рецепта за сладолед, който се прави без машина. Какво? Сладолед? Леле, какъв глупак излязох. Глупак, разбира се. Сега се Седефка и нейният Пекет ще продават сладолед На децата скъпо и прескъпо. Ех. Герой. Но аз, аз търсех приятели. Мечтаех. Аз също мечтая, но не съм тръгнала да Крада чужди рецепти. Че мишките могат ли да мечтаят? Разбира се. Мечтая например да взема една ножица и да отрежа Мустаците на котарака Пешо, но си скротко в Мазенцето събирам си трохички. Ей, този разбойник. Да можех да се измъкна, щях да го науча Аз. Геновева. Геновева, чуваш ли? Това са автомобилните части. Търсят ме. Моля те, моля те, Геновева, Мини през твоите миши дупки и ги доведи. Нямам такова намерение. Хайде ти откъдето си излязъл, оттам си отивай. Ама. Довиждане. Чакай, моля ти се, Геновева, Чакай. Отиде си. Ей, и автомобилните части не се чуват. Всички си отидоха. Отвредом мрак ви каля. Отвредом дебне ме ръжда. Де големи щях да правя, А в миша дупка съм сега. Така ли всеки устрем се клъв? Така ли гасне всеки плам? И тъй ли пътят ми завършва? Мечтаех слава, А съм сам. Прокопчо, Посрещай гости. Идват твоите приятели, маши나риите. Геновева, Ти все пак ги доведе. Дай да те прегърна. Хайде, хайде, хайде, без прегръдки. Мечтател. Да даде рецептата на онзи, На онзи. Прокопчо. Приятели! Как си па-па-па-па-па-па-паднал тук? Разговорите после. Сега да му помогнем да излезе. Прокопчо, хвани това въже. Запепепеприбери се. Готов ли си? Да. Теглете. Сега ти, гумо, застани тук. Ако се заклати, да не се удари в стената. Готов. Стъклочистачките ще му подадат ръка. Разбира се. Ти, клаксоне, ще броиш, А фарът ще свети. Ясно. Готови ли сте? Готови сме. Прокопчо, дръж се! Камион. Брр, брр. Един камион. Брр, брр. Представяте ли си каква радост била срещата между Авточастите и Прокопчо? И без да губят време, те се запътили към Сервиза. По пътя обаче Прокопчо се сетил за нещо. Ей, чакайте. Имам една сметка за уреждане. Първо отиваме в бърлогата на Пешо. След мен. Един камион. Брр, брр. Па-ра-па-па-па. И предни... ето че всички приближили леговището на Пешо. Отдалече се чувало юнашкото му хъркане. Ш-ш-ш. Спи. Антипа-па-па-патичен тип. Тихо! Първо да го вържем. Така. Хе-хе, хе. Пешо. О-о. Горните. Олеле, Не може да бъде. Кой ме върза? Прокопчо. Не Прокопчо, а Прокоп Страшния. Връщай веднага синия плик. Той. Той. Такова не в мен. Къде е? Ами загубих го. Така ли? Ами тази ножица виждаш ли я? А? Извикайте мишката Геновева. Тичам. Какво си намислил? Казвай къде е рецептата. Ма нали ти казах. Добре, добре, добре. Ще кажа. В онази кофа за боклук живее моят шеф мистър Пекет. Пликът е у него. Така ли? О, мистър Пекет, уютно местенце сте си намерил. Няма що. Рецептата. Молим. Заповядайте. Аз сам. Стига, стига. А сега какво се прави с кофите за боклук? Клаксоне, извикай боклукчийския камион. Веднага. Бибииип, бибииип, бибииип.