Винтчето Прокопчо - част 8

Но какво става? А? Help, help! Съдей! Помогни, Ааа! А, Ааа! Ето, доведох Геновева. Така, хайде, Геновева, стига трохички и мазенца. Дойде време да изпълниш мечтата си. Не. Вземи тази ножица. Не, не, не позволявам. Ще се оплача. Ама аз такова-- Забравил съм да си изключа ютията. Не се плашете, ние сме с вас. Не, не. Помощ! Милиция! Мяу, Мяу. Мустачките ми. Отивам да кажа на мама. Браво, Геновева! Браво, Геновева! Браво! А сега, Геновева, ето ти и синия плик. Благодаря, но според мен най-добре е да дам Рецептата на фабриката за сладолед. За-за-за по-сигурно. Ма как така? Ей, чакайте, чакайте. Открих. Ами да, това Ами, всеки ден някой от Нас върши по нещо голямо. Кажете. Кажете, малко нещо ли е да натискаш една Пружинка...? Щом от това зависи движението на цял един камион. Ами да. А малко нещо ли да спасиш една Рецепта, за да има по кофичка сладолед за всяко Дете? Е, голямо нещо е да си заобиколен от Верни приятели. И заедно с тях да се стремиш Към още по-по-по-по-по-по-по-по-по-по-големи неща. Ето така завършило приключението на Винчето Прокопчо. На другия ден нашият камион излязъл от Сервиза като нов. Клаксонът весело бибипкал. Фаровете смигали на минувачите. Стъклочистачките грациозно танцували своя танц. А някъде вътре, невидим за околните, Прокопчо вършел своята работа и заедно с другите си Приятели пеел. Един камион. Бр, бр. Парапапапа. И превключи. Парапапа. Ааа. Амбрияж. Парапа-парапа-парапа. Дай газ, натискай. Парапа-парапа-парапа. Но, но внимавай. Завой, завой. Даба-даба-даба-даба-даба-даба-даба-даба. Бип, бип. Бип, бип. Бип, бип, бип. Ааа. Един камион. Бр, бр. Един камион. Бр, бр. Парапапапа. И превключи. Парапапа. Ааа. Амбрияж. Парапа-парапа-парапа. Дай газ, натискай. Парапа-парапа-парапа. Но, но внимавай. Завой, завой. Даба-даба-даба-даба-даба-даба-даба-даба. Бип, бип. Бип, бип. бип. Ааа. Но, но, Но. Но превърни Един камион. Но превърни, Върни. Но Пре...