Смяна на местата

За каква любов говориш, щом не можеш да повториш За какво съм плакала вчера вечерта? Ти дори не забеляза, че косите си отрязах и Си сложих черна рокля, както на ината. Не любов не се нарича, щом единия обича, Другия когато прави само, само рани. Заклевам те да се смениме, да усетиш как боли Ме. И грешни устни да целуваш и кошмари да Сънуваш. Заклевам те, но във ума си страх ме Е да ти се случи. Та нали живота своя здавам, само ти да не Страдаш. На това любов ли казваш, щом отново ме зарязваш И ме лъжеш, че излизаш с приятели? Сутринта дори не забеляза, че изчезна тази риза, По която аз намерих нейните следи. Не любов не се нарича, щом единия обича, Другия когато прави само, само рани. Заклевам те да се смениме, да усетиш как боли Ме. И грешни устни да целуваш и кошмари да Сънуваш. Заклевам те, но във ума си страх ме Е да ти се случи. Та нали живота своя здавам, само ти да не Страдаш. Заклевам те да се смениме, да усетиш как боли Ме. И грешни устни да целуваш и кошмари да Сънуваш. Заклевам те, но във ума си страх ме Е да ти се случи. Та нали живота своя здавам, само ти да не Страдаш. Да не страдаш. Заклевам те да се смениме, да усетиш как боли Ме. И грешни устни да целуваш и кошмари да Сънуваш. Заклевам те, но във ума си страх ме Е да ти се случи. Та нали живота своя здавам, само ти да не Страдаш. Заклевам те да се смениме, да усетиш как боли Ме. И грешни устни да целуваш и кошмари да Сънуваш. Заклевам те, но във ума си страх ме Е да ти се случи. Та нали живота своя здавам, само ти да не Страдаш.