Чудната пролет на април 1876 година: документална композиция - част 4

Оборище, петнайсти април. Два часа пред пладне поканиха се представителите да Се събират за отваряне на събранието. Те се наредиха двама по двама около масата във Вид на колело, начело с апостолите. Двама души упълномощени прегледаха втори път Пълномощните писма на всеки представител, Да не би да се вмъкнал някой шпионин. Бенковски предостави на Волов да отвори събранието с Едно слово, в което той изложи накратце целта на Това патриотическо събрание и въпросите, Които трябваше да разгледа то. „Аз предлагам най-напред“, каза Волов, „щото Апостолите, както и представителите, Преди да почнат работа, да се закълнат, Че ще бъдат верни на своето отечество.“Предложението На Волова се прие от всичките. Клетвата на Бенковски обаче не беше проста клетва. Той държа цяла реч, която се продължи около един Час. След клетвата всеки зае своето място. Въпросът дали трябва да въстане българският народ Или не, прие се единогласно от всички депутати. В разискванията за въстанието по кой начин да стане, Две мнения се породиха в средата на депутатите. За център на въстанието се избра Панагюрище, Гдето ще заседава главният военен съвет, Който ще да ръководи движението. Надвечер, дордето траеше още заседанието, Отведнъж черни облаци покриха небесното Пространство. Загърмя, затрещя, силна буря забуча, Която превиваше буковите клони към земята. Всичките представители се изпокриха около дънерите На кичестите букове. С една реч невъзможно ставаше вече да се заседава В Оборище. Заради това стана предложение да се избере една Комисия, която същия ден да замине за Панагюрище и Там да се занимае с изработването на устава и Програмата на въстанието, както и да определи деня, В който ще избухне бунтът. При затварянето на събранието пристигна куриерът от Враца. Той донесе писмо от тамошните апостоли, В което се говореше между другото и следното: „Ние сме вече готови, братия. Ако днес ни се представи случай, тоест, Че и другите окръзи са така също готови, То ние ще да развеем знамето на свободата.“Всеки На часа още замина за селото си. Замина и комисията за Панагюрище да продължава Своята работа заедно с апостолите. Късно вечерта ние пристигнахме и слязохме в дома на Стоян Пъков. На другия ден комисията вече почна да Гласува въстанието. Протокол на заседанието от седемнайсти априлий, Станало в Панагюрище под председателството на Георги Бенковски. Питат апостолите, отговаря комисията. „Съгласни ли сте да се дигне знамето на въстанието На първи май?“„Да, съгласни сме, Но предварително трябва да се извести за това на Двайсет и пети априлий.“„Нужно ли е да се Изгорят градовете Одрин, Пловдив и Татар Пазарджик?“ „Да, трябва да се изгорят.“„Нужно ли е да Се развалят железниците и телеграфическите жици?“ „Да, нужно е.“„Трябва ли да се съсипят градовете Карлово, Златица и Ихтиман?“„Да.“„Трябва ли или не Трябва да се горят селата?“„Да, трябва.“„Но всичките Ли села трябва да се горят?“„Не всичките.“„Кои Са прочее селата, които трябва да се изгорят?“ „Всички ония села, съществуванието на които пречи и Може да принесе вреда на нашето дело, непременно Трябва да се изгорят. В заключение Соколски пиши: Горните параграфи-“План за въстанието в трийсет и Шест точки. „-се одобриха от болшинството от Апостолите, от избраните комисари и от Централното Събрание на Западна Тракия. Да подпишем.“„Ти си първият комисар. Подпиши пръв.“„Васил Петлешков.“„Васил Соколски.“ „Иван Соколов.“„Найден Попстоянов.“„Никола Караджов.“„Христо Търнев.“„Георги Нейков.“„Искрьо Мачев.“„Поп Груйо.“„Да се подпишат и апостолите.“ „Георги Бенковски.“„Панайот Волов.“„Георги Икономов.“Панагюрище, вторник, Двайсти април 1876 година. Нищо необикновено. Часът по шест на турски обядвахме. Писарите за преписване прокламациите се надпреваряха Кой повече екземпляри да свърши. Денят беше от най-прекрасните. Дълбока тишина владееше из селото. Часът към осем и половина обаче, пак по турски, Портите на бая Ивановата къща, тоест вънкашните, Се отвориха. Можете да си въобразите до каква степен бяхме Зачудени ние, когато видяхме, че не един или двама Души влязват в нашето неприкосновено жилище, Но всичките почти панагюрски комисари, На брой около десет-дванайсет души. „Писмото на Каблешков. Скоро писмото! Братя, Вчера пристигна в село на Джепагай из Пловдив, Който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и След като се въоръжихме, отправихме се към конака, Който нападнахме и убихме мюдюра с няколко заптии. Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява Пред конака. Пушките гърмят, придружени от ека на Черковните камбани и юнаците се целуват един други По улиците. Ако вие, братя, сте били истински патриоти и Апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и В Панагюрище. Копривщица, двайсти априлий 1876 година. Тодор Каблешков. Бях очевидец, когато се извърши всичко гореказано в Писмото на Тодора. Тръгвам за Клисура, За да направя същото. Никола Караджов. Бунт. Въстание. Бобеков, свикай стотниците, удряйте камбаните, Изгърмете няколко пушки да се обяви Въстанието.“