Чудната пролет на април 1876 година: документална композиция - част 5

Цялото Панагюрище гръмна вече от песни и от Да Живей! Ратниците кой с кон, кой пеша надминаваха вече Числото петстотин души. Никой не можа да усети как и по кой Начин стана въстанието, с коя дисциплина можа да се Събере толкова народ в твърде късо време. Брациговският депутат Васил Петлешков натовари се да Събере прокламациите и да ги подпише с кръв. Бързи куриери полетяха да отнесат тия прокламации на Четирите страни, както в района на Четвърти окръг, Така и по другите Търновски, Врачански и Сливенски Окръзи. Преди да тръгнат селяните за своите села, Бенковски ги събра на едно място и им прочете Следващите наставления. Телото си първата ви грижа ще бъде, като видяхте Да стана в Панагюрище. После ще изкорите селските пъдари, ще забиете Черковните клепала да се приберат всичките хора в Черкова, на които дядо поп трябва да прочете Накървавеното писмо. Между това слънцето наближаваше да се скрие на запад И всеки си мислеше, че с него заедно си Отива и омразното робство. Да живей България, да живеят апостолите, Да живеят юнаците! Смърт на душманите! Бяха думите, с които се свърши двайсти априли. Първият ден на нашето царство беше двайсети първи Априли. Още през нощта на двайсти срещу двайсет и първи Април Бенковски с малка чета обиколи селата Мечка, Поибрене, Мухово. Ние потеглихме пред изгряването на слънцето. Половин час бяхме изминали от село Мухово. Нещо невероятно. Равнината напреде ни представляваше море от хора, От кола, от добитък, стада овце, Хвърковати гадини, патки и кокошки, Които грачеха и хвърчаха над това море от хора. Ние се приближихме. Всичко беше трагическо. Нямаше ни един от нашата дружина, на когото да Не се намръщи. Тук аз видях да плаче и Бенковски. Тоя Бенковски, когото майка му беше родила да бъде Бунтовник, за когото нямаше нищо свето от Съществуващото досега, освен свободата на българския Народ. Питайте ги от кого бягат и где са тръгнали Да отиват, каза той. На гара Пазарджик бяха освободени сто и двайсет Пушки за комитета в Церов. До вечерта в Панагюрище се прибраха жителите на Тринайсет села. Осветяването на Панагюрското знаме Стана в четвъртък, двайсет и втори априли. Бенковски се обърна към въоръжените юнаци. Става необходимо да се определи една подвижна чета От най-решителните юнаци, която да обикаля от село На село, да насърчава и поддържа духа на Населението. За по-добро аз мисля да и стана Предводител. Тя ще бъде бърза като вихрушка и на Часа ще се намира там, гдето е нужно нейното Присъствие. Ние трябва да бъдем навсякъде и нигде. От хиляда и повече души въоръжени въстаници, Които се намираха на това място, само стотина се Решиха да изпълнят условията на Бенковски. До вечерта ние посетихме и арсенала, гдето между Другите поправки на пушки и ножове работеха се Твърде деятелно и прочутите по-после черешови Топове. След вечеря ние се намятахме на своите коне и Тръгнахме за село Петрич. Двайсет и трети април. Тоя ден кървавото писмо от Панагюрище стигна в Горна Оряховица, седалището на апостолите в Търновския Революционен окръг. И в Сливен, седалището на Сливенския революционен окръг. Двайсет и четвърти април. Ние бяхме победители в Петрич. Гайдите писнаха изново по всичките насипи. Когато се завърнахме в селото надвечер, Сварихме няколко депутати от околните села Смолско, Каменица, Раково, Мирково и прочие, Които бяха дошли да се допитат до главния щаб. Имаше и две стари бабички от Мирково, Българки. Бабите се изповядаха. Те казаха, че били изпратени от златишкия мюдюр до Село Петрич да изучат що сме за хора и Какво търсим по селата със зелен байрак. Ние ги натоварихме с обратна мисия до златишкия Мюдюрин. Писмо на турски език издиктува Бенковски. Братя по земя! Да се борим против тиранията на султана и на Всички султани. Двайсет и пети април. Бенковски потегли с двете чети хвърковата и оная на Борча войвода за Еледжик през Поибрене. Въстаниците в Клисура изпробваха черешовия топ.