Чудната пролет на април 1876 година: документална композиция - част 6

Аз, Цанко Делчов Клисуреца, съучих на топчилък при Дядо Финджек из Панагюрище. Според тая причина приидох в Клисура. Събрахме топузи, стегнахме топове, Напасохме кончета по Стара планина. Власаки Йонков откина пендарът на сестринката си, Та го даде за барут. И Петър Пандур също взе пендарите на жена си Седем пендара. Петър Пандур приде у дома и рече: „Да видим Майсторлука на дядо Финджек, па и твоя майсторлук, Майстор Цане.“Потупа топчето и рече: „Баш майстор.“Минчо Пандур, Калъчът, От любородие целуна топа коленопреклонно и рече: „Златни ти руки, Цаню, амин.“ Кога гледаха торбите с барутя, Калъчът свали капа: „Ще разделим барутя за сичките душмани да има.“И Танаско каза: „За сичките.“Хафез паша зае Стрелчанското поле. Брацигово изпрати три въстанически чети да приберат Населението от Козарско, Бяга и Айдиново. В трите села въстаниците разбиха башибозушките орди И доведоха населението в Брацигово. 26 април. В Мусина поп Харитон и Христо Караминков разпратиха Куриери до околните села със заповед да въстанат и Въоръжените въстаници да се явят в Мусина на 28 Април. Султанска войска завзе Петрич. Башибозукът нахлу в Клисура, разграби и опожари Града, а Хасан паша обърна пълчищата си към Панагюрище. Забележителна е тая нощ между 26 И 27 априли. Тогава се отвори небето и даде воля на ония Непрестанни порои дъжд, лапавица и най-после дебел Сняг, които нанесоха последния удар на нашите и така Неприготвени въстаници. 27 април. В полунощ ние потеглихме за Белово с цялата чета. Трябваше да минем през Сестримо. Населението ни срещна извън селото по начин твърде Тържествен, с духовенството начело и с черковните Байраци. Полицията в Севлиево се опита да излови Членовете на Севлиевския революционен комитет. Наредени двама по двама тръгнахме ние към Белово. Мало и голямо беше трогнато от нашето внезапно Появяване. Всички тичаха насреща ни. Четата тържествуваше. Тя беше в апогея на своята слава. Башибозукът нападна Перущица. Хасан паша тръгна към Панагюрище. Находящите се в Белово европейци, Немци, италианци, гърци и прочие искрено или от Страх и проста учтивост не закъсняха да дойдат на Посещение, облечени парадно. Много подарки, състоящи се от оръжия, Телескопи, седла, коне и прочие, Приехме ние от европейците. Съкровищникът на четата канеше всичките притежатели На подарени неща да им заплати, Но те не приеха по благороден начин даже и За ония оръжия, които ние им поискахме да ни Продадат. Когато поискахме оръжието и на далматинеца Иван Шутича, той отговори: „Аз напущам и къща, и работа и заедно с Жена си ще дойда с вашата чета.“Понеже знаеше, Че държа бележки, Бенковски каза на мене Тържествено: „Запиши, че днес, На 27 априлий, с нашата чета се присъединява и Госпожата на Иван Шутича, Мария Ангелова, Родом наша българка, на която името ще остане Записано в историята.“Бляскавото посрещане в Белово На 27 априли Беше последното от нашето царуване. На 28 април 1876 г. Започна въстанието в Търновския революционен окръг. Сбогом, мило отечество! Сбогом, мили народе! Аз-Бачо Киро. Днес отивам за твоята свобода да се боря с Неприятеля. Победя или падна мъртъв, За мене е все едно. Мисля, че си изпълнявам длъжността, като отивам за Твоята свобода да умра. Стига моите потомци да знаят да оценяват, Че кръвта на народните мъченици ще ги избави от Тежкото робство. В сряда вечерта на преполовение-28 април 1876 г. Като потеглихме от село-От Бяла черква потеглиха сто И двама въстаници, деветдесет и двама белочерковчени И десет души от Дряново, Калофер, Търново, Сухиндол. Минахме през Михалци и тяхната дружина Беше готова. Тридесет и един въстаници и офицерът Петър Пармаков. Тръгнахме заедно. Стигнахме в Мусина с кал и дъжд и там Намерихме от няколко села по малко дружина. Тридесет и трима от Мусина, дванайсет от Дичин, По двама от Биляковец и Дъскот, поп Харитон и Христо Караминков. Потеглихме оттам. Кал, дъжд, падане, ставане. Не се върви, но нали е за свобода? Юнакът трябва всичко да търпи. Усъмнахме в махалата. Балванска махала. Оттам взеха дружинка по малко хляб И начулши на пищовите и една българска пушка и Прибрахме четирима махленчани с нас.