Чудната пролет на април 1876 година: документална композиция - част 7

Минахме през Каломен и там взе дружината малко хляб. Слязохме долу на плачка, на Славчовите колиби. Той се отби да се прощава с майка си. Тя, горката, като заплака, закънтяха татък горите. Тук си починахме малко. Оттук като станахме видяхме, че потеря от балван иде След нас. Подире още едни колиби потеглихме към манастира. Дряновския манастир. Побързахме да вземем това свято място за нас. И тъй, щом кондисахме, поставихме стража. От Дряново аскерът стигна и другата потеря. И тъй битката захвана в четвъртък по пладне. 29 април. В Габрово телеграфистът Цанко Дюстабанов прие Телеграма аскера и башибозука да се изпратят да Преследват четата в Дряновския манастир. Цанко Дюстабанов вдигна на крак габровския Революционен комитет. Този ден се рани на малко това Чеизет му В ръката. В този бой изгубихме две Муси Нинчета И Иванча Марангозина, но след един ден той си Дойде неповреден, скрил се в една пещера. На втория ден-30 април. В този ден се запали някак малко джопане, Разсипа една одая и изгори поп Гаврила и войводата- Поп Харитон. И Михаловото Тодорче. На тези на тримата изгоряха лицата и ръцете. Четата избра за войвода поручик Петър Пармаков. На 30 април 1876 година султанската войска Завзе Панагюрище, а в Копривщица чорбаджиите Извършиха преврат и затвориха водителите на Въстаниците. На третия ден-Първи май. Се рани Петър Карастояновски в крака и Петър Балевски в рамото, но раните им не бяха опасни. След три дни пак взеха пушките и се биеха С другите заедно. На първи май в Соколския манастир осъмнаха сто Трийсет и седем въстаници от Габрово, Палаузово, Етър, Нова махала и Поток. За войвода избраха Цанко Дюстабанов. Брацигово отби нападението на три хиляди башибозуци. Дядо Филю, Йонко Карагьозов и Дончо Фесчията свикаха За заклетниците на връх Бабан над Кравеник. Събранието реши въстание и избра за войвода дядо Филю и за помощник войвода сина му Христо Филев. Султанската войска нападна въстаническия лагер на Еледжик. На четвъртия ден-Втори май. Се уби Стоян Минювски и него погребахме в манастира. Султанският топ срина стената на черквата в Перущица. Преди да нахлуе войската Спас Гинев, Кочо Честименски, Калофер Спасов, Стойчо Манастирски сами сложиха край на живота на Семействата си и се убиха, за да не станат Пак роби. Войводата Цанко Дюстабанов подреди габровските Въстаници в седем чети и поведе двеста и Деветнайсетте юнака от Соколския манастир през Стомонеци, Зелено дърво, Топлеш. Въстаниците обстреляха пощата при Червен бряг и Замръкнаха под връх Моровец. Доброволци идеха от всички села. Цанко Дюстабанов и Христо Бочаров кръстосаха сабите. Войводата каза: „Оттук има два пътя. Който е съгласен да върви напред, да мине под Кръстосаните саби.“Башибозукът беснееше в Батак. От Ямбол изведе чета въстаници Георги Дружев. С последните останки от хвърковатата чета Бенковски Се изтегли над Панагюрище. Бенковски спря коня си на връх планината и посочи С пръст към пламналото село. „Моята цел е постигната вече. В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, Която никога няма да заздравее. А на Русия Нека тя заповяда.“На петия ден-Трети май. В тая нощ аз потеглих из манастира. Уж да видим дали можем извън турските стражи да Излезем къде Габровско, да видим какво има. Този ден габровските въстаници минаха от Моровец През Мечковица, Войновци, Трънито, А оттам продължиха в две колони през Дебели дял Гъбине към Батошаво и през Купен Стоките към Кравеник. След един час място срещна ни турската Стража ни разби. Но слава богу, Че няма убит или ранен от нас. И тъй с големи мъки през горите стигнахме на Разсъмване пак в манастира. Четвърти май. И тъй се държахме още три дни Юнашки. На юг от Балкана се би още три Дни Брацигово. Техните куршуми като по-силни денем правеха като Решето стените на манастирските одаи, но ние нощя Пак ги подвиждахме с камъни и плочи и пак Се биехме на другия ден от същото място. Но щом дойде деветия ден-Седми май 1876 година. В Сливенския Балкан Стоил войвода прие от Нейково Трийсет юнаци, от Жеравна двайсет и изведе четата Към връх Разбойна. В Пловдив пристигна Главнокомандващият султанската войска, А палачите в Брацигово изправиха между два огъня Васил Петлешков. Паша ефенди, аз съм главният виновник на всичко Станало в селото.