Чудната пролет на април 1876 година: документална композиция - част 8

Заградиха манастира с много войска и селачи Башибозук. Нямаха чет. Щом и на пладне захванаха да гърмят с два Големи топа връх манастира. Съсипаха много нещо. Запалиха манастирските одаи, дето бяхме ние. Ние слязохме през дупки долу в яхарите, Като се стъмни, като светнаха онези канари от огъня, Като се развикаха и все гърмят. Беше седми май. Над България върлуваше снежна виелица. В горящия Дряновски манастир войводата Петър Пармаков свика военен съвет и каза: Има два изхода Или да си пробием път през обръча с оръжие, Или да се предадем. Първото средство ще ни докара чест и слава, Па може би и живот, а второто Позорна бесилка и хиляди изтезания. Повечето потеглиха из боаза, къде Царева ливада, Но имаше и на друга страна потеглиха. Но кой накъде? Аз не видях, ни зная за Никого нищо. В туй смаяно време не можах да Се видя ни с братята си, с попа и С Христа, защото те бяха при портата, А пък аз бях далеч. Когато беше излязла дружината Из манастира, аз бях останал най-подире с шест Момчета, Като не знаехме дружината накъде отиде. Потеглихме из реката. На шести май падна Батошево. Още три дни се държаха Кравеник и Ново село. Войводата Филю Христов Радев каза: Който се Страхува, нека си върви. Който е още мъж, Нека да остане и да върви след мене. Ние не сме излезли да продаваме салтанати, А да мрем за правото и свободата си. На девети май хиляда осемстотин седемдесет и шеста Година войводата Цанко Дюстабанов писа на габровци: И минахме през Кравеник. После дойдохме до Ново село. Димитър да изпрати Стефана с куршумите, а и колкото Младежи има в Габрово, всичките да дойдат. Поробителите изпепелиха и плениха Ново село. Дори цариградските вестници съобщаваха: Черкезите продават пленените в Ново село моми и Монахини по петдесет лири едната. Неизвестен габровски летописец отбеляза: На хиляда осемстотин седемдесет и шеста декември Четвърти събирах волна помощ за Ново село, За да се доведат няколко дечица от Ново село В Габрово, на които изклаха турците бащите им, Да се отгледат зимас, защото зафанали да умират от Студ и глад. При толкоз хиляди хора да умират деца. И пратихме Ивана Пантьов да доведе децата, На които изклаха турците, бащите и майките им и Доведоха двайсет и четири деца и ги разеха Гражданите. Кой може да изреди всички големи дела, Всички големи дни, всички големи имена на чудната Българска хиляда осемстотин седемдесет и шеста Година? На дванайсти февруари хиляда осемстотин Седемдесет и шеста година Христо Ботев писа: Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си На тъпан и главата си на бомба, Пък ще да изляза на борба със стихиите. Това писмо става публично достояние на втори юни Хиляда деветстотин и четиридесета година. Дотогава големите думи знае само получателят му. Цяла България знае големите дела. Но къде свършва делото и откъде започва легендата? На разсъмване на седемнайсти май хиляда осемстотин Седемдесет и шеста година, понеделник, Ботйова, сияещ от радост, видях на парахода Радецки. Към два-три часа на седемнайсти май тръгнахме от Козлодуй за Враца. Осъмнахме към селото Баница. Към девет часа откъм Враца почнаха да се явяват Черкези. Черкезите бяха отблъснати с тежки загуби. На разсъмване на деветнайсти май се качихме при Водопада на Веслец. Цял ден на деветнайсти май чакахме за отговор от Враца, но никой от пратениците не се върна. Към полунощ срещу двайсти май стигнахме Костелевския Мост. Вървяхме с усилен ход към Балканския връх. Всички отидохме на възвишението Камарата, Което Войновски беше заел насреща. Ботйов със знамето цял ден неустрашимо командваше Сражението. До залез на слънцето боят беше ужасен. Най-сетне, когато стана здрач, гърмежите почнаха да Се чуват по-нарядко. По едно време изсвири тръбата на войската и Гърмежите престанаха съвършено. По заповед на Ботйова изсвири и нашата тръба. Ботйов се изправи в целия си ръст да види Накъде отидоха момчетата. Тогава моментално изгърмя пушка и Ботйов политна да Падне на гърба си. Аз-Никола Обретенов и Апостолов го поехме от двете Страни и докато го сложиме на земята, Той издъхна, пронизан в сърцето. Чудната пролет на хиляда осемстотин седемдесет и Шеста година. Кой може изреди всички големи дела, Всички големи дни, всички големи имена на чудната Българска хиляда осемстотин седемдесет и шеста Година?