Освобождението 1877-1878 година: част I

България цяла сега нази гледа. Този връх висок е. Тя ще ни съзре. Всеки народ има потребност да има свои Върхове. О, Шипка! Искаме ли да имаме по една Шипка в сърцата Си, По една любов с непресъхващи извори? Кой е казал, че няма връщане във времето? Открехваме вратата на миналото. Писах аз, поп Никола от село Дебелец, Да се знае кога сме били на манастира. Тогава тръгнаха спахиите, та крещяха, Пленяваха, изнасилваха. Тогава московецът беше превзел Букурещ и Бендер, И Хотин, и Исакса, и Кулата. Та беше султан Седемпариоката. Тогава казваха хората излезте мъртви, За да влезем ние живите. На около една левга от града виждах да се Издига сред полето една широка бяла кула, Блестяща като паросски мрамор. Аз се приближих. Пише френският поет Ламартин през 1833 г. Аз се приближих и вдигайки очи към паметника, Под който се бях подслонил, видях, Че стените му, които ми се бяха сторили изградени От мрамор или от бял камък. Ламартин е искал да види кула от мрамор или От бял камък. Видях, че са образувани от правилно Наредени човешки черепи. Тези човешки черепи и лица, оголени и избелени от Дъжда и слънцето, изцяло образуваха триумфална арка. Може би имаше от петнайсет до двайсет хиляди черепа. Ламартин искал да види кула от мрамор или от Бял камък. Планинският ветрец духаше остро и свежо и Като навлизаше в безбройните кухини на главите, На лицата и на черепите, караше ги да свирят Жално и да стенат. Ламартин искал да види кула от мрамор или от Бял камък. Тогава обесиха патриарха и много владици. Казва се в една хроника за гръцкото въстание от 1821 г., в което много българи са участвали. И избесиха много. Тогава поп Илий от Бегуновци сам си извади червата. И още в една хроника. Да се знае кога беше размирицата от 1852 г. Голяма размирица беше. Откараха в Силистра от Брезнишката каза триста Човеци, От тях си дойдоха сто и двайсет души. Ако Левски беше жив. Имахме поп Кръсти от Ловеч. Ако Бенковски беше жив. Имахме дядо Вълю от Етевенските колиби. Ако Каблешков беше жив, ако Петлешков беше жив. Кой каза Излезте мъртви, за да влезем ние живите? Вече нямахме Клисура, Нямахме и Перущица. Други по-страшни зверове Набождали на ятаганите си годиначетата деца като Ябълки, които пищели до Бога и обвивали тънките си Ръчички около студеното желязо на ножа, Острието на който безсъзнателно режело крехките Пръстенца. Вече нямахме Брацигово, Нямахме и Батак. Да наречем нещата с имената им. Да се убие човек в някоя гора, била тя Бондийска гора или Черна гора, е престъпление. Да се избие един цял народ в друга гора, Което се нарича дипломация, е също престъпление. Оттам и нещата, които стават в България. Кога ще спрат? Кога ще свърши мъченичеството на този малък героичен Народ? Писа Виктор Юго.