Освобождението 1877-1878 година: част II

О, Шипка! Три дена младите дружини как прохода бранят. Преди това беше Свищов. Плевен. След това дойде Стара Загора. Шипка. Всеки народ има потребност да има свои Върхове. О, Шипка! Три дена младите дружини как прохода бранят. Всеки народ има право на самочувствие. Непредадени знамена, непревзети проходи, Неотстъпени земи, неизгорели реликви, Неразрушени светилища, ненакърнени символи. Живите точки на националната памет. Всеки народ има нужда от живи точки в паметта Си. Дванайсети път гъсти орди лазят по урвата дива И тела я стелят и кръв я залива. Бури подир бури, рояк след рояк. Живи точки в паметта ни. Нека те се забиват като свредел в душите ни. Нека събират нашия гняв и гнева на потомците. Да крещят за страданието, да напомнят за безсилието, Да ни обвиняват, да ни защитават. Нека ни напомнят, че пет века Сюлейман е търчал По петите ни. Сюлейман безум ни сочи върха пак И вика „Търчете! Тамо са раите.“Петстотин години сме били по-слаби от Варварството, затуй са ни наричали раи. Не сме могли да палим, да горим, да въртим Ятагани над детски глави. Затуй са ни наричали раи. Не сме стреснали Европа с гори от бесилки. Не сме показали ръст, достоен за ужаса на Дантевия Ад. Затуй са ни наричали раи. В това ни е слабостта. Нищо. Те ще паднат, но честно, Без страх, кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса. Талазите идат, всичките нащрек са. Последният напън вече е настал. В това ни е била слабостта, че сме били По-слаби от зверовете. Нека в това да ни е-- А може би силата. В цирковите арени на Рим тълпите са крещели от Удоволствие пред разкъсаните тела на гладиаторите и Приветствали победата на лъвовете. Нека в това ни е слабостта, че са ни Разкъсвали пет века и пет века са крещели от Удоволствие пред агонията ни. А ние сме устояли. Колко арени са изградили за нас върху базиликите на Плиска, върху скалния релеф на Мадара, Върху Златната църква на Преслав? Колко кръв са пролели върху книгите на Йоан Екзарх И Черноризец Храбър, върху великолепните керамики на Месемврия, върху стенописите в Бояна и в Земен? Колко ятагани са изковали за една шепа народ? А ние сме устояли. От слабост ли? Нека в това ни е силата. България венчала народа ни с по-друга съдба. Имали сме я. Не сме се венчали с робството. Последният напън вече е настал. Тогава Столетов, наший генерал, Ревна гороломно „Млади опълченци, Венчайте България с лаврови венци!“При тез думи Силни дружините горди очакват геройски душманските Орди, бесни и шумещи. О, геройски час. Всеки народ има свои върхове. Вълните намират канари тогаз. Всеки народ има свое самочувствие. Патроните липсват, но волите траят. Всеки народ има свое самосъзнание. Щикат се пречупва, гърдите остаят. Всеки народ сам избира свободата си. И сладката радост до крак да измрат. Всеки народ сам избира смъртта си. Пред цяла вселена на тоз славен рът. Всеки народ сам избира решението си. С една смърт юнашка и с една победа България Цяла сега нази гледа. Тоя връх висок е, тя ще ни съзре. Колко висок е бил този връх тогава? Петстотин метра, хиляда, две хиляди? Колко висок е сега той? Колко високи са върховете, по които се изкачва Човек, за да каже „Тоя връх е достатъчно висок. Всеки като на длан ще види и моя срам, И моята чест.“Под погледа на всички Можеш ли да бъдеш друг, освен това, което си? Трябва да правиш това, което следва да правиш. Ако си бил роден за орел, орел ще бъдеш. Ако си бил роден за червей, червей ще бъдеш. На този връх не минават лъжите. Куршумите пищят безстрастно, не прощават никому. Нямаш избор. Вървиш срещу тях или слизаш долу. Слез долу, ако там ти е мястото, Живей безпаметно. Ако би бегали, да мрем по-добре. И нека ти бъде все едно дали живееш, дали Умираш. Живей като червей, умри като къртица. Не ще те спре никой. Към върха се върви доброволно. Решаваш и тръгваш. Оставяш целия си земен товар долу. Горе има всичко потребно. Няма вече оръжие. Има хекатомба. Всяко дърво мече, всякой камък бомба, Всяко нещо удар, всяка душа плам.