Освобождението 1877-1878 година: част III

Сега да беше жив Левски. Левски е в теб. Ослушай се. Бенковски да беше жив. Чуваш ли конски копита? Четата лети към върха. Или Каблешков. Тия смелчаци, дошли от Средногорските Села. Те имат миловидното лице на копривщенския Апостол. Или Петлешков. Братцигово, Клисура, Батак. Всичко е в нас. Ослушай се. На този свят нищо не изчезва без Следа. И доброто остава, и злото. По нашите земи е минало много добро. Вземи го, то дава посоката на човека. Колко са хората, които казват „Аз имам своя посока.“ За всеки човек има по една посока. Трябва да я потърси в себе си. Върховете са много. Защо има толкова самотни върхове? Няма върхове извън нас, няма самота извън нас. Човек обича устойчивостта, обича сигурните неща. Къртицата живее още по-сигурно. В долините е топло. Да ядеш, да спиш, да умреш на топло. Човек не е птица, не му е дадено да Лети. Човек носи полета в душата си. Природата е вложила в него чудесни неща. Дала му е ключ да ги опознае. За какво притежава разум човекът, ако не за да Разбере, че има нещо повече, отколкото притежава Къртицата? Това повече обърква живота на човека. Природата е вложила смисъл в нас, Иначе нямаше да ни дава способността да съзнаваме, Че се различаваме от къртицата. Просто щяхме да бъдем къртици, безпаметно да ядем, Да спим, да умрем. Човек има разум заради нещо. Заради какво? Да излезе от смисъла, наречен раждам се, Живея, умирам. Да стане свързващо активно звено между природата Вчера и природата утре. Как? Вчерашният етап е стъпало за по-добро начало. Пред началото е целта. Коя е целта? Да не спира непрекъснатият ход на Природата. Този ход е винаги напред и нагоре. Човек не свиква лесно с мисълта за особената си Цел. Човек отдавна е осъзнал тази мисъл. Тя е вложена в него. Той я знае, носи Я, осъществява я. През дългия развой на съществуванието си я доказвал Неведнъж. Не са много тези, които я съзнават. Много са били, Много са и сега. България цяла сега нази гледа. Този връх висок е, Тя ще ни съзре. Човекът върви през канари и сипеи с попукани устни, Петимен за капка вода. Единственият извор е обстрелван. Някой стреля постоянно в него. Човек умира не от жега, не от силите на Надмощието. Човек умира от жажда. Единственият извор е обстрелван. Тези, които са доли зали до него, са останали Там. Камарата от труповете също има смисъл. Тя ще прикрива другите, които ще тръгнат към извора. Този връх висок е. Тя ще ни съзре. В човека е вложена посоката. Тя е винаги нагоре. Върхът привлича всекиго. Вижте върволицата, натоварила се със стомни и Бъчвички, с бъклици и кратунки, Тръгнала да носи прясна вода на умиращите от жажда В окопите. Куршумите пищят. Върволицата се вие нагоре, спира до всеки ранен, Търси жадните. Вода. Водата е живот. Хората не умират от глад и болка. Умират от жажда. Бъклиците и стомните, минали през куршумите, Ги е донесло мнозинството. То не е отишло първо на върха. То не е взело пушките още в началото, не Се е наредило под знамето още в Самара. Не е имало храбро сърце. Няма да има спомени, че е минало Дунава. Мнозинството е живяло в долините, уплашено от Предишните си мъки, свикнало да чака. То чака друг някой да вдигне знамената. После-Този връх висок е. Тя ще ни съзре. Първите защитници не остават сами да бранят върха. Първите са винаги първи. Но кой връх е опазен само от първите? Без върволицата от бъчонки и стомни, без шарените Торби със сирене и лук, без отрудените ръце, Върховете остават непревзети. След първите тръгват вторите, след вторите тръгват Третите. Магнитът на върховете привлича долините. Там е тилът, резервите, хлябът и водата. Нищо на този свят не става без общия стремеж, Вложен у всеки. Той изтласква човека от инерцията. Той дава смисъл на думите. България цяла сега нази гледа. Този връх висок е. Тя ще ни съзре. Човек носи полета в душата си. За всеки човек има по един връх. Няма върхове извън нас. Няма посока извън нас.