Освобождението 1877-1878 година: част IV

Да бъде крепка, братя, десницата ви свята. Притиснете се плътно до земята. Ослушайте се. Тънко трептене като пулс минава през нея. Като сигнал предава земята ритмично, Непресекващо Русия. Все се чуваше, чуваше преди петстотин години, Че ще Русия да дойде. Да бъде крепка, братя, десницата ви свята. Отговориха трима юнака: „Нито сме гладни, нито сме жадни, Нито сме голи, нито сме боси, А най сме дошли за руски топове. За руски топове и донски казаци нам да помогнат С турци да се биеме.“ Кат Русия няма втора, тъй могъща на света. Тя е нашата подпора, Тя е нашата висота. Да бъде крепка, братя, десницата ви свята. Идат. Аз треснах се. От ближния хълм вятърът пренесе топот и гръм. Прах гъстък дигна се. Към нази препуска с пряпорци развети конницата Руска. И кат гледах тия силни ескадрони улани, Хусари, войнствени драгони, на степите дяца, Родени за бой, волни кат небето, Буйни кат порой. И като помислих, че всичките тия идат да умират Зарад България. И кат си помислих, и като гледах всичко туй, Плаках. Сто години са век, отминал с три поколения назад. Няма го човекът, на когото да кажем: „Добър ден, ние идваме от 1977 г. Разкажи ни за своето време.“Те идеха с песни На врани коне като че на сватба, А не на клане. Русите това са аз и Хоротувах, за кои мечтаех, за кои сънувах, За кои народът плачеше до днес и с вяра Търпеше страшната си чест. Кой в своите скърби сладко се тешеше, Името им само като споменеше. Разкажи ни за своето време. Снимки, спомени и книги от разказа на три поколения. Знаем как са изглеждали. Тез воини отбрани, тез конници горди, На война призвани от Урал, от Волга, От Вина, от Дон. Борци необорни, силни и високи, Със сулици дълги, с шашки широки, С шапки, накривени, с развяна коса, С радост в очите, с песен на уста. Открехваме вратата на миналото. Кой е казал, че няма връщане във времето? Искаме ли да имаме по едно знаме до себе Си, по една любов с непресъхващи извори? Времената са все едни и същи. От миналото, ненаправено от нас, Тръгваме за настоящето. Подготовката на сърцата става във всяко време.