Освобождението 1877-1878 година: част V

Стара Загора. Самарското знаме. От Пловдив все още идват думите „Ще умра под Това знаме, но няма да го дам в ръцете На неприятеля“. Кой се беше простил с живота си преди три Месеца? Сега знамето минаваше от ръце на ръце. Не блестеше везаната сърма по него. Към знамето! Знамето е в опасност! По бойното поле се носи гръмкият глас на полковник Калитин. Калитин ли се беше простил преди три месеца С живота си? Смело, опълченци! Вие сте първата жертва на своите. Даром никому нищо не се дава. За свобода се биете, братя, за честта на вашите Семейства. Чест. Свобода. Храброст. Какво означават тия думи сега? Не са ли те същите, които важат за всяко Време? За последен път Калитин задържа Самарското знаме, Преди то да попадне в чужди ръце. Знамето тръгна от човек на човек. Калитин беше мъртъв. Затуй си ти прочута славна и друга нямаш с Тебе равна. Затуй обхващаш полусвет, царства, Народи, океани. И нямаш изглед, край и чет. Калитин беше мъртъв. Знамето тръгна от човек на човек. Знамето се люшкаше веднъж в свои, Веднъж във вражески ръце. Калитин беше мъртъв. Знамето потъна в българския строй. Българското знаме беше спасено. Калитин беше мъртъв. Затуй зовеш се ти света, Затуй те любим кат баща и чакаме като Месия. Затуй си ти Русия. Колко руски войници загинаха за знамето? Колко опълченци? Свобода и храброст. Кой е казал, че няма връщане в миналото? От единайсет часа сутринта пътят за Свети Никола Беше доста оживен. Повече от хиляда българи от околните жители от Габрово са дошли тук. Всеки води магаре или муле. Всяко животно е натоварено с по две бъчвички. Всеки българин носи по две стомни. Добрите хора са дошли да разнасят вода по позициите. От дванайсети август и досега те постоянно носят Вода и в най-отдалечените пунктове. Много от техните коне са убити, някои ранени, Но това не отслабва усърдието им. Аз се учудих с каква тайна те се изхитриха На позициите да донасят постоянно прясна вода. Русия. Колко ни пленито име свято, родно, Мило! То в мрака бива нам светило, надежда в нашите Злини. То спомне ни, че ний кога сме забравени от Целий свят любов, що никога не гасне за нази Бди с най-сладък свят. Аз се учудих с каква тайна те се изхитриха На позициите да донасят постоянно прясна вода. Войниците им благодаряха сърдечно. В това време българите станаха наши спасители, Защото е трудно да се каже от какво повече Страдахме ние от неприятелските куршуми или от Жажда. Тези доброволци водоносци се разположиха в две Редици по целия път. Край всеки войник се спираше българин. „Братушка, вода! Дай, дай да се напия, братушка. Благодаря ти. Е, Господ здраве да ти дава, Братушка.“ Българите спяха в траншеите, в окопите до батареите, Заедно с резервите и биваците. Войниците ги уважаваха. Хранеха ги с това, което сами ядяха. Русия Таз земя велика по шир, по брой, По сила. Тя с небето има си прилика и само с Руската душа. Там, там молбите ни се чуват и в днешния Печален час сърца се братски се вълнуват осемдесет Милиона с нас.