Освобождението 1877-1878 година: част VI

Къде беше по това време Скобелев? Там, където е бил винаги. Отначало с доброволците, после в траншеята, Като лично командваше отбраната й. По време на най-жестоките неприятелски атаки младият Генерал изскачаше от бруствера цял, Обвит от барутен дим, и сред просъскващите изстрели Ободряваше войниците. Генералът като орел ескадроните повежда, А орачът се запрел и омаян ги изглежда. Чини му се, че е сън. Изведнъж с туптене, с звън приближиха кат вихрушка. Той си шапката свали и ги поздрави. „Здраствуйте, братушки!“Цял, обвит от барутен дим, Сред просъскващите изстрели той ободряваше Войниците. В момента на сравнителна тишина отиваше зад Траншеята, беседваше с Владимирци, Следеше как расте страшният профил на бруствера, Посещаваше резервите. По време на един такъв обход забеляза, Че в центъра на новите траншеи на Нечаев хората Са много нарядко. Лично се разпореди да му изпратят още една рота. Като премина вдясно, той се обърна към войниците. Радост, чудо беше туй. И на Тракия момите срещат храбрите борци и покриват Със свенци техни глави, коне, пушки и кат стискат Им ръце, викат от сърце „Здраствуйте, Братушки!“И като премина вдясно, Скобелев се обърна към войниците. „Внимавайте, братя! Неприятелят сега пак ще започне Да настъпва. Аз ще бъда на левия фланг. Да ми стоите юнашки. Умирайте на местата си, но позициите не Отстъпвайте.“Огледай тез могили по чиста поляна, Без кръст, без кандило, без надгробен камък. В тез могили стари, с пресен сняг покрити, Руските герои спят и днеска скрити. Тука кон е плувал до гърдива в кърви. Три дни и три нощи бой се водел Стръвно. Открехваме вратата на миналото. Кой е казал, че няма връщане във времето? В хладната земя и тримата служиха. В един ги трап зариха. Почиват те сега почивка вечна, Тиха. От кой ли път далек съдбата ги доведе за Бран и за победи, Та в тоя гроб навек те станаха съседи. От кой ли небосклон? Дали от Кавказ славни, от степите ли травни, От тихия ли Дон с вълни дълбоки, Равни? Далече по извивките на пътя са легнали някакви Сенки. Нещо блести под лъчите на залязващото слънце. Нима нашите идат? Разнася се громко неудържимо „Ура!“„Ура“като мълния Се прехвърля навръх Свети Никола. Под радостните викове пристигат стрелците на Радецки И изведнъж Свети Никола, настръхнал пак с хиляди Щикове, започна да изпраща огън и смърт в турските Колони. Без да мислят за себе си, забравили глад и Изтощение, войниците без заповед се хвърлиха от Позициите. Да бъде крепка, братя, Десницата ви свята. При Тунджа, Тимок и при Вит, Вред, дето робът жаловит към север горестно Поглежда, Вред, дето грей една надежда, Навред по всичка България една се дума чуй сега, Един стон, един глас: Русия. Войниците без заповед се хвърляха от позициите. Крайните редове вече се прегръщаха и целуваха. Ще кажа само, че честта и славата на тридневния Бой принадлежат изцяло на нашия скромен, Неугледен, сив войник. Сивите неугледни руски войници оставили своите Вдовици и сираци край Двина, Волга и Дон, А себе си завинаги в полетата и планините на България. Да бъде крепка, братя, десницата ви свята.