Трите прасенца - I част

Ние сме три, три прасенца Със завити опашленца. Братчета прасенца. Грух. Братчета прасенца. Грух. И нас наричат, нас наричат Пиф, Паф, Пуф, Пиф, Паф, Пуф. Грух, грух, грух. Стой! Ти, братко Пиф, защо каза "стой"? Защото, братко Паф, я виж какво виси над главите Ни. Какво? Ябълки. Да, ябълки, братко Пуф. И какви са големи и зачервени. Ау, и колко са вкусни! Много. Да, много наистина са вкусни. Само че не мога да си обясня... Какво не можеш да си обясниш, братко Пуф? Как тъй е пораснало такова голямо ябълково дърво Сред тази полянка в планината? Нали е пораснало. Това е важното. Братчета прасенца, слушайте! Вече не сме туристи. А какви ще станем? Никакви. Как така никакви? Ей тъй. Ще живеем вече тука, ще хрускаме ябълки, Ще си играем, ще се търкаляме. Изобщо, изобщо ще си живеем славно. Ура! А ти, братко Пуф, защо си умълча? Мисля, братко Пиф. Мислиш ли? И какво измисли? Че трябва да си построим една къщичка. Къщичка ли? А защо им е на прасенца къщичка? Как защо? Нали ще живеем тука в планината. Ще живеем. Но лятото вече си отива. Идва есен, вятър ще задуха, дъжд ще завали. А като се разфучи и баба Зима, Къде ще се подслоним? Ето защо, братчета прасенца, аз ви предлагам-Млък, Млък! Предупреждавам те, братко Пуф, Ако пак ще кажеш нещо неприятно. Не е неприятно. Предлагам ви да започнем строежа на къщичката още Отсега и да я направим цялата камъни, За да е здрава, много здрава. Защото ако тук дойде и кумчо Вълчо... Братко Пуф, ти си едно невежо прасенце. Кумчо Вълчо си вече няма в планините. Сега те са само в приказките. И в зоологическите градини. Зная, но на тоя свят какво ли не се Случва. И човек трябва да е предвидлив. О, но ние не сме човеци, а прасенца и Няма да строим никаква къщичка. Предпочитаме да си играем, нали, братко Пиф? Разбира се. Е, ще остане време и за игра, ако заедно Строим къщичката, ако си помагаме. Ама стига си ни развалял настроението. Ти, братко Пуф, си не само невежо, Но и глупаво прасенце. А ние сме умни прасенца, нали, Братко Пиф? Умни сме. Много. Много. Много. Много, много ние сме умни, Много умни и разумни. А пък ти си, братко, пуф, пуф, Пуф. Ти си глупчо глупав. Грух. Грух, грух, грух. Пъ. Глупав ли съм, аз не зная. Ще се разбере накрая. Грух. Пуф отиде ли си? Навярно. Ще почне да строи къщичка. И то от камъни. Ето, Почна да чука. Чуваш ли? Да, се чука. А ние, братко Пиф, какво ще правим? Ще си играем. Ура! Сред тревици и цветя къщичка си правя тук. Къщичка с комин, врата И с прозорчета към юг.