Палавото зайче - I част

Ама тук по пътечката е скучно. Я да се кривна малко встрани. Пухчо, какво правиш? Хiiи, къде си тръгнал? О, нищо. Разглеждам си тук едно цветенце, Ама такова хубаво цветенце. Не се отбивай от пътя. Върви с нас. То се знае, то се знае. Ама нищо не се знае. Сега, когато се заприказват или се загледат Нанякъде, и аз ще кривна. Ете на. Ох, Сега вече съм самичък. Ех, че хубаво! А казват, че съм бил все наопаки. Пфу! А защо тогава не си изпея и една Песничка наопаки? Червено е небето и синьо е полето. Зелени са цветята, а пъстри са листата. Пчелите не жужат и мравките летят. Пчелите не жужат и мравките летят, Летят. Та-там, та-там, та-там, Та-там, та-там, там. Ох, убодох се. Леле, какъв бодил! Аз не съм никакъв бодил. Аз съм таралежът Иглиу и обичам да се отнасят Към мен с уважение. Иначе... Иначе бодеш. Добре, уважаеми Иглиу. Добър ден! А бихте ли ми казали какво е онова ей-там? Хмм. Зеленчукова градина. Ооо. Най-обикновена зеленчукова градина с марули, Зелен фасул, зеле, моркови. Зеле, моркови, марули. Ох, И вие наричате това обикновена зеленчукова градина. Довиждане. Аз трябва да бързам. Недай само да не те хване градинарят, Че... Кой? Мен ли да хване? Ами, крачката ми са бързи, по-бързи и от най-бързия Вятър. О, ти си едно глупаво самонадеяно зайче и Ще има да си патиш. О, казах ви. Моите крачка са бързи, а главичката ми е умна. Довиждане. Довиждане. Тоз малкият е истински самохвалко. Страх ме е, че ще го сполети беда. Заслужава си я. Но пък майка Зайка е толкова добра. Жал ми е за нея. Така. Промуших се под вратата на градината. Колко е чудесна! Така. Най-напред смятам да схрускам няколко червени Репички. Хруп, хруп. Ммм, По-вкусни никога не съм ял. А сега малко магданоз. Е, Нима това там са краставици? Чакай да видя. Хруп, хруп. Ах, Дали няма да ми стане тежко на коремчето? Майка ми, внимавайте да не ви стане тежко на Коремчетата. Нищо ми няма, нищичко. Напред, Пухчо, към зелките. Това чудно, пречудно и най-чудно нещо на света. Какво е това там? Хii, Да не би да е градинарят? Ще се скрия зад едно зелево листо. О, как чудесно мирише! Няма да се стърпя, ще си хрупам ей сегичка. Ей, кой е там? Кой хрупа? Кой се осмелява да яде зелето ми? Я, зайче! О, сега ще те хвана, разбойнико! Колко му е да те стигна с греблото, А? О, не, не! Помощ! Крачка, бягайте бързо, бързо, По-бързо, най-бързо. Къде беше пътят към вратата? Ой, едната ми обувчица се изхлузи. И-и другата. Не, не, не, няма да ми избягаш, няма, Застигам те. О, копчето на новата ми синя жилетка се заплете В тая ужасна мрежа. Ох, нима съм загубен? Тъй, тъй, тъй. Заплете ли се, а? В мрежата ли се заплете? А сега ще те уловя. Ужас! Не, трябва да се изкопна.