Палавото зайче - II част

Така, Отиде ми жилетката. Къде да се пъхна? Къде да се скрия? Дали да скоча в тая лейка? Цамбур! Олеле, ще се удавя. Ох, стъпих на дъното, но водата е толкова мокра. Майка Зайка все ни казва да не си мокрим Крачетата, защото можем да се простудим. Ох, Ох, кихнах. Дано градинарят не ме е чул. А, издаде ли се, разбойнико, къде си, А? Сега ще те спипам. Трябва бързо да изскоча от лейката. Ох, намокрих си краката. Браво! Водата ме спаси. Ако не се беше изляла върху краката на градинаря, Бях загубен. Сега ще скоча на прозореца. Ох, как можаха да се счупят тези секси цветя? А, издаде ли се? В бараката си се скрил. Сега ще те хвана. Фрас! Затворих прозореца и отивам за ключовете на Вратата. Няма как да се измъкнеш. Той не бива да ме хване. Не бива. Тук има една вратичка, Но не мога да се промуша под нея. Ох, нали съм дебеличък. Защо ме караше майка Зайка винаги да закусвам добре? Кой ми пречи да пренасям семенца за семейството си В гората? О, уважаема мишко, помогни ми, Моля те. В беда съм. А, Ти ли си? Аз си имам важна работа. Помниш ли, когато в началото на лятото черният облак Беше надвиснал над полето и аз те помолих да Ми помогнеш да си пренеса зрънцата, За да нахраня децата си? Тогава ти подскочи и избяга. Остави ме сама в бедата. Сега пък аз ще те оставя. Много страшно става. Какво да правя? Ще се спотая до вратата и когато градинарят я Отключи, тутакси ще се шмугна през краката му. Ей сега, ей сега. Сега вече си в ръцете ми, малко крадливо зайче. По-бързо краченца, най-бързо и по-далече. У-у-у-у-ух, какво ме убоде по крака? Я, таралеж! Отде се взе точно сега таралеж? Ето на, зайчето избяга. Изплъзна ми се, разбойнико. Но затова пък ще окача дрешката и обувките ти На един прът и ще направя от тях едно Плашило за косовете. Ох, Мисля, че се спасих. Мисля, че вече съм в гората. Този път се спаси, Пухчо, благодарение на острите ми Бодли. Но какво ще стане с теб следващия път, Когато мен ме няма? Няма, няма да има следващ път. Много ти благодаря, Иглю. Но слушай, сега право вкъщи. То и без това вече никъде другаде не ми Се ходи. Май че най-хубаво си е при майка Зайка в Нашата къщичка. Ох, Ето я елата ни, Ето ги и братчетата ми, скъпите ми братчета. Пухчо, къде беше? Толкова много се изплашихме за тебе. Ами аз така вървях си след вас и разглеждах Всичко наоколо и си подсвирквах весело. А къде са жилетката и обувките ти? Ние не ги виждаме. Я, Няма ги верно. Изгубил съм ги. Ама къде не помня. Кой знае къде ли се разхождат сега. Зайчета мои, вечерята е готова. Ах, Пухчо, пак ли си без жилетка и обувки? Миналия път ги раздра на една трънка. Сега, сега на друга трънка, но вече няма. За наказание няма да получиш кисело със стафиди, Но ти май си простинал, А? Пухчо, ти като че ли си болен. Веднага в леглото. Май ще трябва да сваря лайка. Ще пиеш по една лъжица на всеки три часа. Ох, никак не обичам лайка, но като си помисля Какво щеше да ми се случи... Добре е, че пак съм си у дома. Може би днес и лайката ще ми хареса. Едва ли, Но няма как, ще я изпия.