Хензел и Гретел

Живял някога в една гора беден дървар. Той имал две деца. Момиченцето се казвало Гретел, а момченцето Хензел. Дърварът печелел трудно и вечер дълго не можел да Заспи от мисли и грижи. Ох, жено, не зная вече какво да правим. И тая вечер легнахме гладни. Как ще отгледаме децата? Ще ти кажа какво да сторим, но тихо, Да не чуят. Утре ще заведеш децата вън в гората, Ще им оставиш парче хляб и ще им кажеш, Че отиваш да сечеш дърва. Ще се върнеш бързо, А те няма да намерят пътя към дома. Така ще се отървем от тях. Иначе и четиримата ще избрем от глад. Жал ми е за бедните деца. Много ми е жал, но какво друго да сторя? Хензел и Гретел не били заспали. Те чули думите на майка си и баща си. Като че ли заспах. Чу ли ги какво казаха? Свършено е вече с нас. Не се тревожи, ще измислим нещо. Ето, погледни месечината. Виж я как надзърта през прозорчето, сякаш иска да Ни каже нещо или да ни покаже. Виждаш ли как е огряла белите камъчета пред нашия Дом? Светят като парички. Те ще ни спасят. Хензел излязъл тихичко от къщата И напълнил джоба си с бели камъчета. После се върнал при сестричката си и двамата Заспали. Нощта превалила. Появило се слънцето. Хензел, Гретел, Ставайте, деца, отиваме за дърва в гората. Ей сега. Сега ще бъдем готови, татко. А ти, Гретел, не се безпокой. Аз ще пускам камъчетата по пътя и после по Тях ще се върнем у дома. Приготвихте ли се, ленивци? Ето ви по една филийка хляб и да слушате Баща си. Хензел, Какво току се обръщаш назад? Да видя бялото котенце, татко. Струва ми се, че то се е качило на Покрива на нашата къща. Това не е твоето котенце, а слънцето, Което огряло комина. Но по-добре внимавай в краката си. Ето, стигнахме мястото. Хайде сега, деца, съберете сухи клони за огън, А аз ще отида да насека дърва. И никъде няма да ходите, докато не се върна Да ви взема. Денят превалил, Стъмнило се. Дърварът не се завърнал при децата. Ами сега какво ще правим? Ще почакаме още малко, за да изгрее нашата приятелка Месечината. Ето, виждаш ли? Подава знак там зад върхарите. Сега ще се хванем за ръка и тя ще Ни посочва пътя по белите камъчета. Аз виждам едно. То блести като паричка. Аха, и само още едно. И още едно. Ето я нашата къщичка, нали ти казвах? Добър вечер, мамо. Добър вечер, татко. Ами вие къде се губите досега? Лоши деца, разтревожихте баща си. Защо не го дочакахте, дето ви е оставил? Лягайте веднага да спите и за наказание няма да Вечеряте. Заспаха ли? Олекна ми, като ги видях. Глупак. Нямаме залък хляб вкъщи. А в гората можеше да ги намерят добри хора. Или дивите зверове да ги изядат. Нямаме друг изход. Утре пак ще ги отведеш, но още по далеч. Хайде сега да спим. Чу ли ти? Не се тревожи, сестрице, Пак ще се върнем у дома. Ти сега спи, аз ще събера камъчета отвън. Гретел заспала, но Хензел не могъл да събере Камъчета, защото майка му била заключила вратата. Тогава той измислил нещо друго и си легнал. Не минало дълго и отново се появило слънцето. Хайде, сънливци, ставайте, Баща ви е вече готов. И ние сме готови, мамо. Нали, Гретел? Готови сме. Да вървим. Защо все се обръщаш, Хензел, назад? Струва ми се, че на покрива на нашия дом Е кацнало моето бяло гълъбче и ми маха. Глупости. Това е слънцето, което е огряло комина. Днес ще останете тук. Аз ще сека дърва наблизо и никъде няма да Ходите. Ще ме чакате. Какво ще стане с нас? Не се безпокой, аз имах в джоба комат хляб, Останал от вчера. Пусках трошица по трошица из пътя. По трошичките ще се върнем у дома. Но птиците в гората били изкълвали всичките трохи и Децата не могли да намерят пътя за родната си Къща. Те тръгнали и вървели, вървели цялата нощ. Навлизали все по-навътре в гората.