Хензел и Гретел (продължение)

Три дни и три нощи вървели децата из гората, Премалели от жажда и глад. Ох, не мога повече. Краката ми се подкосяват. Още малко. Виж, там гората разредява. Сигурно има полянка. Хензел, погледни. На полянката има и къщичка. Да вървим. Ах, Каква чудна къщичка! А, ами тя направена от козунак. А капаците на прозорците са от бисквити. Керемидите пък на покрива ми се виждат от шоколад. Ох, моля те, отчупи ми една керемидка. Ох, че е вкусна. Ето ти една бисквитка от капаците. Прозорецът пък е от захар. Хензел, шоколадът е най-вкусното нещо на света. Кой от къщичката хрупа? Аз ръцете му ще счупя. Чу ли? Кой беше това? Ш-ш-шт. Никой, никой. Силен вятър къщичката поразклати. Внезапно вратата на къщичката се отворила. На прага се появила една стара, много стара жена С бастун в ръка. Ама вие да не се изплашихте от мен, Деца? Елате, елате, няма да ви сторя зло. Ще ви нагостя вътре още по-добре. Имам и палачинки със сладко от вишни, И орехи, и мед, и сладко, сладко Млячице. Нали ще дойдете с мен? Ще дойдем. Ние сме много гладни. И уморени. Загубихме се в гората. Заповядайте, заповядайте. Вкусно ли ви е, деца? Много, много. Ох, но така ми се спи, Спи. Легнете си. Нагласила съм ви хубави легла с бели завивки. Децата били така уморени, че щом легнали и веднага Заспали. Те съвсем не подозирали какво ги очаква. Спят Хубави деца. Пипна ги няма да ми избягат. Сега ще хвана първо момченцето, Ще го затворя в кошарата и добре ще го Храня. А като го храня... Ох, откога не съм си хапвала месце. На сутринта Гретел се събудила и видяла леглото до Себе си празно. Хензел, Къде си, Хензел? Къде е моето братче? Където трябва да бъде. Скоро ставай, мързелано. Донеси вода да сготвиш нещо вкусно за братчето си. Моля ви се, не му правете зло. Той е най-доброто момче на света. А аз съм най-страшната вещица на света. Върви и слушай какво ти казвам. Слушай, момче. Ти всяка сутрин ще ми подаваш през кошарата Пръстчето си, за да видя колко си се угоило. Хайде, почвай да готвиш, а аз ще си поспя. Не се тревожи, мили Хензел, все ще измислим нещо. Ето, вземи това кокалче вместо да й показваш Пръстчето си. Показвай него. Всеки ден Гретел готвела вкусни гозби и всеки ден Хензел подавал на вещицата през кошарата малкото Кокалче. Тя не довиждала и мислела, Че това е пръстчето му. Не, това не може да се търпи повече. Вече цял месец те храним, а не надебеляваш. Ще те изям и така. По-добре да ни бяха изяли дивите зверове в гората. Млък! Но първо ще опечем хляб. Напалих пещта. Пъхни се в нея да видиш дали е добре Напалена. Ох, тя ще се пъхне, а аз ще затворя Вратата след нея. Крои ми нещо. Не зная как да влезна в пещта. Как така не знаеш? Ами така. Никой никога не ми е показвал. Гледай добре. Отворът е достатъчно широк, Дори и аз мога да влезна. А аз не зная как. Глупачка! Гледай така. Ау, ау. Какво правиш? Нищо. Само това, което вие искахте да сторите на мен. Пусни ме. Затворих вратата на пещта след вас. Пусни ме. Пусни ме и богато ще те наградя. Пусни ме. Гретел съвсем не била глупава. Тя оставила вещицата в пещта и отишла при кошарата, Където бил затворен Хензел. Отървахме се, мили братко, спасени сме. Благодаря ти, сестрице, умнице. А сега да вървим да потърсим нашия дом. Но за да запомним къде е тази къщичка, ще Пускаме камъчета по пътя. Ей тук фраклата е пълно с такива камъчета. Гретел, но това не са обикновени камъчета, Това са скъпоценни камъни. Трябва да ги занесем на мама и татко. Взимам две шоколадени керемидки и малко козунак и на Път. Децата вървели, вървели, но не много дълго, Защото чули гласове. Гретел. Хензел. Къде сте, мили деца? Дечица наши. Ние ви оставихме, но не можем без вас. Гретел. Хензел. Мамо. Татко. Тук сме. Идваме и да видите какво ви носим. Скъпоценни камъни. Вие сте нашето най-голямо богатство, Мили деца.